Комплексите вън от нас!
От Нели Славова
Нямам гърди. Не просто паметник, а мемориална плоча. Не МДФ, не някое специално дърво, а просто ПДЧ. Не печени чушки, не дакелски уши, а едно голямо нищо.
Едно е хубаво на тези големи морски вълни, а именно, че горнището на банския ми се пълни с много пясък. Вълните ме лашкат, горнището се пълни, ерго, аз не си правя труда да изваждам този пясък от там. Това създава приятното впечетление, че имам нещо в сутиена си. Другото прекрасно нещо в това отношение е, че нямам никакви комплекси. Такива са - приела съм ги.
На следващо място имам неподредени зъби. Дори и един, два криви. Навремето не сложих шини. Нямам челюстите на акула, но нещата не са ок, определено. Нямам комплекси в това отношение. Шегувам се доста с тези си неща. Наскоро си дадох сметка за следното - никога не съм се усмихвала или смяла с пълно гърло, с ръка пред устата! Моят смях е силен, с цяло гърло и заразителен. Смея се от сърце като дете, не си слагам ръка пред устата.
Как човек мисли подобно нещо в смеха си, в радостта и във вълнението си? Та нали тези неща са искрени, сърдечни и непринудени. Как ще мислиш по време на смеха и щастието да сложиш една ръка отпред, за да закриеш неприятната гледка, която се разкрива. Та това е нещо приятно и хубаво. Трябва да му се отдадем, а не да го скалпираме.
Имах приятелка, която го правеше това. Имаше криви зъби в устата, отгоре и отдолу, и винаги, когато й ставаше смешно и искаше да се засмее с глас - си поставяше целенасочено ръка пред устата. А на снимки и дума не може да става хората да видят зъбите й. Винаги беше Мона Лиза. Недопустимо беше това да се види.
Сякаш хората и приятелите се избират според това и няма да имаш повече никакви шансове! Смейте се широко! Не се поставяйте сами, нарочно, в затвор. Нямам комплекси в това отношение! Ще се смея открито, когато ми е смешно и ще имам снимки с реална усмивка. Deal with it!
Преди време бях едно страшно пъпчиво същество. Не говоря за пет пъпки по време на менструация. Говоря за пацули, огромни пъпки с гноен връх по лицето, ситни и по врата ми. Гледката беше страховита. Грозна, отблъскваща и страховита.
Имало е хора, които са ме питали: Какво ти има? На тях не им прилича на обикновено акне. Вкарва ги в почуда и размисъл. Може би така изглежда крастата. Предприех лечение, разбира се, дълго се мъчих с една дерматоложка и веднъж теглейки чертата, се оказа, че съм дала 4000 лв за процедури, козметика, специализирани продукти, тъй като тази кожа не се мие с "Гарниер" или нещо подобно. Тя изисква малко по-специален вид грижи.
За жалост нищо от това не ми помогна, проблемът ставаше все по-голям и все по-дълбок. Тогава открих Кармен. Не съм ходила на операта, а открих медицинско лице, което е специализирало в Париж, Франция, и това лице много добре знае какво и как да прави с кожата ми. Не ми говореше сладки приказки, а още в началото ми каза колко зле изглеждам и колко дълъг път имаме да извървим сега двете заедно, докато изпод това лице се покаже човек. Докато дойде чиста, гладка и безпъпчева кожа.
Преди да отида при нея, както и при редица други, някак имах такава култура и знаех, че моето лице не е ок да се шпаклова обилно с фон дьо тен, пудра и накрая за завършек руж. Беше ми кофти, но не го криех. Пак не се комплексирах.
Първо, защото по този начин допълнително го замърсявам и задръствам. Второ, защото вместо да прикриеш фино проблема, ти по този начин акцентираш върху него. Това не са две пъпчици, на които да сложиш малко коректор. Това е лицето на човек, преживял химическа атака, нищо не можеш да прикриеш, само ще станеш смешна.
Юридическото ми образование, което продължи пет години, премина и донякъде под този знаменател. Във факултета нямаше друго създание с такова лице. Пет години ходих редовно на лекции, упражнения и изпити без фон дьо тен и без прикритие. Ходих себе си. Може би два пъти съм сложила спирала.
Разбира се не можем да очакваме, че козметикът, кожният лекар или дерматологът са магьосници и с едно стискане ще премахнат всяко наше несъвършенство. Доста работа трябва да положиш и ти в домашни условия. Трябва заедно да се справите с това. Има неща, които зависят и от твоите лични грижи. Аз изпълнявах чинно всичко.
Имало е не малко пъти, в които областта около устата и брадата ме боли. Уморих се и ми писна. От натиска, от безбройните пилинги, от стискането, от процедурите. От пазенето. От безкрайната хигиена. От внимаването. От старанието. От купищата нови и нови грижи. От това да не мога да попия водата от лицето си с хавлия, мога само с хартиени кърпи. Беше ми втръснало. Беше ми дотегнало във всички компании аз да съм Квазимодо. Но нищо не прикривах. Решавах го.
Мисля, че бях трети курс право, когато ходих с гнойни пъпки на лекции. Изрично ми беше забранено да стискам в домашни условия тези пъпки. Кармен ми каза да не се срамувам. Стисна ли ги, ще махна само горния слой, а проблемът остава вътре. Тъй като имах и сраснали кисти, вследствие на себума, мазната кожа и всичко това от притеснение и стрес. Кожата ми агресираше постоянно. Затишие от два дни и пак на нова сметка агресия.
Това вече е зад гърба ми. Нямам комплекси! Няма да ви лъжа, много обиди съм отнасяла заради тази си кожа. Но не им позволих да ме смачкат. Имам реална самооценка и знам, че в огледалото не ме гледа Ирина Шейх. Но аз и не искам, защото се приемам, харесвам се, това съм аз. А онова вече е моето минало, което също обичам.
Красотата идва в много различни форми! Защо да искаме да изглеждаме като един и същи човек? Като една и съща жена? Някои искаме да изглеждаме като себе си, с недостатъците си, с истинското си аз! Защото сме човешки същества! Някои не се вписваме в критериите на другите.
Красотата има много проявления. Красота има в извивките, в кривите зъби, в несъвършенството, защото то е най-съвършено. А еднообразието и уеднаквяването са скучни. Една и съща жена с устните, веждите, гърдите си и обичайните движения, една и съща, която носи различни имена, защото дрехите са еднотипни при всяка.
Красотата идва с цветове, не с кич, не с панаир, а с цветен авангард и усет! Възпитание в стил, излъчване, мекота, приканване да разговаряме и с мъка да сложим финал на лекия разговор. Красотата е в детайлите, подбрани с вкус, добър вкус, защото пошлият е глупав и често посредствен.
Красотата е в това да можеш да си себе си! Чарът, сексапилът и никакво излишно самочувствие. Да се приемеш с всеки недостатък, без значение кое, какво и как приема обществото. Тези неща не те определят каква си!
