цветно

Компромисите в отношенията и докъде е нормално да стигнем с тях

Снимка: pixabay.com / Free-Photos

Компромис според значението, което речникът ни дава, е споразумение на основата на взаимни отстъпки. Отстъпки от собствените разбирания или съвест. Нашите. Не чуждите, а нашите.

Ние често съдим за компромисите от нашия светоглед и колко широк е той. Но забравяме, че трябва да гледаме нещата от призмата на човека, на който правим компромис, на който отстъпваме и кавалерстваме.

Да отстъпим встрани от нашето благосъстояние и комфорт в името на другия, в името на компромиса. Да правят отстъпки, да търсят първи разговор, да си позволят лукса да изразят какво им е, да предприемат първи инициатива - често хората бъркат и смятат това за унижение и падение. Напротив, това е издигане.

За тази цел трябва да сме разбиращи, отдадени, търпеливи и да оставим егото си да спи. Това, което аз ще направя, може за теб да е нищожно и на санитарния минимум, но за мен е достатъчно голямо. За мен е крачка. Все пак това е процес, а не тридневна работа с начало и край.

Протягането на ръка, затварянето на очи, стискането на зъби, опитът за разговор, излизането от стаята, изричането на някаква дума, извършването на дадено действие или обратно - бездействие, в името на компромиса, за лицето Х ще са огромен подвиг в живота и ежедневието, но за У - ще бъдат незначителни, маловажни и нищо работа. Това е защото хората съдим от нашия си мироглед: той/тя това ли само успя да направи? Аз бих могла да направя много повече! Това е нищо! На нейно място аз бих направила еди какво си.

А трябва да се вглеждаме и фокусираме от погледа на човека, на който сме дали компромис. Колкото повече капацитет има един човек, повече разсъждава, обича, не е егоист, има определени критерии към себе си и другите, има сбор от изисквания към себе си и другите, склонен е да прави компромиси, но и очаква такива - толкова по-широк е неговият диапазон до това къде се разпростира картата на компромиса.

Има континент Работа, континент - Любов, континент - Приятелски взаимоотношения, континент - Връзка с роднините, континент - Семейство и деца и, разбира се, един маловажен, губещ се в мащабите на картата континент - Аз. Човек избира да прави компромиси със себе си в името на това останалите континенти да са добре, да имат достатъчно вода, растителност, да е топло, жителите на континентите да са доволни и при тях нещата да вървят. Континентът Аз може и да намалее, но това не трябва да означава той да се изтрива от картата.

Единствено важно е да се поставим на мястото на другия, за да оценим, че това, което той нарича компромис и постигане на подвиг със себе си, преборвайки собствения си усет - наистина за него е компромис. От нашата камбанария този компромис може да се удвои и увеличи по две. Но трябва да видим как стои въпросът в чуждата, в отсрещната страна, на която гласуваме компромиса.

Нейният капацитет, възможности и усилия, може да се разпростира до тези граници. Може те да са по-тесни. Тогава ние недоволстваме, роптаем, дребнеем, фокусираме се върху това колко голям и двоен е можел да бъде обхвата на компромиса, а не виждаме, че и крачката, която е направена, също има достойнства сама по себе си. Речникът не дава повече информация за словосъчетания като "малък компромис" и "голям компромис".

Докъде и колко може човек да стигне в тяхното даване и получаване, зависи изцяло от самия него. Той е този, който определя правилата, границите и обхвата. Разумно според всеки е различно, но е важно и за нас самите компромисите, които даваме и очакваме да получим, да са в здравословни граници и количества.

Веднъж приятелка ми каза, че след като имам колебание дали да дам още един шанс на друга приятелка, значи мога да давам още и още шансове. Значи лимитът ми не е настъпил, щом в главата си имам подобно колебание, иначе съм щяла да кажа - до тук бях. Щях да бъда изчерпана.

Същото е и при компромисите. Ако смяташ, че можеш да даваш още и точката ти на кипене не е дошла, просто ги давай, за да работи тази машина. Семейната, приятелската, работната сфера - компромиси са необходими фактори навсякъде.

Понеже наскоро имах следния разговор, а и обикновено посочвам примери предимно свързани с личния ми опит, смятам, че така е по-достоверно, ще ви кажа кое за мен е безкомпромисно - не бих променила стила си на писане и говорене.

Светът е пълен с хора, които пишат, а интернет е може би задръстен и понякога мечтая мрежата му да се срине, виждайки на какви неща хората се смеят или пък възмущават, или дори неграмотността, с която пишат.

Пълен е и с хора, плямпащи празни приказки, хомофоби, парвенюта, хора, лишени от всякаква емоция в думите си или такива, които им слагат прекалено много евтина пудра захар, злобари, мижи да те лажем хора, сеирджии, клюкари, жълти драскачи, хора, пишещи за политика, оплакващи се за политика, хора, говорещи за живота на други хора, които най-често не познават, хора, подиграващи се на други хора, които най-често не познават, хора, които използват трибуните си за да ми обясняват с празни приказки как аз да живея правилно живота си, хора, които написват 100 изречения, от които са полезни - 0.01 дума.

Аз не бих направила компромис, променяйки се в такъв човек. Много е трудно да пишеш за живота си, понякога и без да спестяваш. Трудно е, особено и пред трудна публика. Но това е моето направление и моето царство.

Директното, сурово, добре изпечено говорене, което има негативи. Бас хващам, че много и не го разбират или не го оценяват. Да имаш обаче човек до себе си, който честно да ти каже как стоят нещата, да те изслуша, да те разбира, да ти каже: "Пич, тук не си много прав", си е благословия.

Дори и да съм неразбрана и с хумора си, аз се чувствам добре в този начин на изразяване. Той е моят. Няма да се промени това как говоря, общувам, смея и пиша. Защото моят начин е специфичен начин. Моят изказ е различен изказ. Безкомпромисно. Няма да правя нещо комерсиално, за да се харесам на повече, но да ощетя себе си и да се самоликвидирам.

Не бих направила компромис с казване на истината. Да речем да спестя мнението си с цел да не засегна отсрещната страна. Има начини, по които можем да се разберем. Ще обясня какво съм имала предвид, ще поговорим. Но ако това е моето мнение и отсрещната страна очаква да го чуе - не бих го спестила и не бих го замаскирала.

Представете си, че отивате на лекар. Вашият лекар ви пита от какво се оплаквате, къде ви боли и търси причината за вашите страдания. Истината ли ще му кажете, за да може той да ви помогне и да ви излекува или ще спестите някои симптоми, ще излъжете от кога е оплакването и на какво се дължи? Ако кажете истината - вие ще го насочите и той ще знае какво лекарство да ви даде и как да ви помогне. Ако го излъжете или спестите - той няма да си свърши работата и вие ще продължите с терзанията, но лекарят вина няма да има.

По същия начин е и с нашият партньор. Ако го лъжем или му спестяваме, как очакваме той да ни разбира? Не казвам всяка мисъл и действие, което е минало през главата ви да се съобщава на партньора, но поне тези, които касаят вашите взаимоотношения са добре да се изкажат.

Карала ли съм се с приятел и аз да го търся първа - да, много пъти. Карала ли съм се с партньора си и аз първа да подемам инициатива за разговор с цел помирение - да, много пъти.

Правя ли много неща за детето, които нямам вътрешното желание да правя, но трябва да възпроизведа външен резултат - да, много пъти. Винаги ли ми се готви, пере, глади на един от континентите - не.

Само защото някъде е казано, че някой заслужава уважение, давам ли му го - не. Имам ли проблем с изрази като: извинявай, моля, благодаря, сгреших, вината е у мен, прости ми, не бях права - никакъв. Мълча ли, когато ме обиждат - категорично, безкомпромисно не. С това компромис не бива.

Затварям ли си очите за проблеми - не. Безкомпромисна съм и за определени битки, които вече не подхващам или не ми се иска да ги започвам. Вече ги избирам. Например, ако преценя дали за този човек конкретно си струва. Научих се да си казвам: е... явно толкова може, дотам стигат възможностите му. Тесен континент.

Мисля и така е в компромисите. Нищо не бива да е на всяка цена, а да се крепи единствено на желание и воля, както в тази, така и в отсрещната страна. Не правя и компромиси, свързани с храната на масата. До голяма степен искам храната да минава през ръцете ми. Не обичам лазанята от топлата витрина, искам аз да я приготвя.

Мога да направя компромис с цел общо благо, в името на хармонията, вездесъщото щастие и мир. Но аз гледам на това, което ще ти подаря по-скоро като кавалерство и като жест към теб. В главата ми се опитвам нещата да стоят по този начин.

В брака и семейството компромисите са неразделна част от континента и е добре нищо да не броим и отчитаме. Мъжете били от Марс, а жените били от Венера - зарежете това. Мъжете и жените, всички ние хората, идваме и живеем на Земята. Трябва да можем да се разберем помежду си.

Оставена капачка, забравено руло тоалетна хартия, хвърлени чорапи, чиния, която вместо в мивката е поставена като закачлива декорация върху кухненския плот и чака някой услужливо да я премести където трябва, кой пуска пералня, кой пръска огледалото в банята с остатъци от пастата си за зъби, неоправено легло - нима това наистина е голям компромис? Нима това наистина е способно да те накара да не обичаш този, в когото си се влюбил?

Нима това е голяма жертва да се преглътне? Всички тези и още кусури, ние постоянно се стараем да премахнем от човека, с който живеем. Търсим или ние да направим компромис, затваряйки очите си, или този, който ги извършва, ако може да се промени. Но така да се промени, че да стане вече друг човек. Различен от този, в който някога сме се влюбили. А както той се е променил, така сме се видоизменили и ние. Не е необходимо да правиш от човека, в когото си се влюбил, ненужна мъжка или женска деформация. 

Когато човек е щастлив вътрешно все по-малко са нещата, които му правят впечатление от битов план или просто се опитва да ги трансформира в майтап.

Знаете ли, че дори съществуват хора, които спокойно си изневеряват помежду си, но са се разбрали това да бъде техен си компромис, лична тяхна договорка. Съществуват хора, на които не им се живее в друга държава и в друг континент, но отиват и се преместват, следвайки любовта си, не искат, но обичат. Страх ги е, но тръгват. Може би правят компромис със себе си.

Съществуват хора, на които не им се работи дадена професия, но стават рано и отиват на скапаната си работа, защото семейството им разчита на тези пари. Съществуват хора, на които не им се празнува и въобще не им е до празник, но слагат усмивките си и в името на компромиса полагат усилия. Съществуват и такива, които казват: тези думи бяха твърде силни и тежки и аз не съм в състояние да ги преглътна и да направя компромис повече.

Компромис не бива никога да се прави за домашно насилие, психически и физически тормоз, малтретиране и издевателство над личността, компромис свързан с дълбоко нараняване, крайна обида и подигравка, злепоставяне, излагане, всичко, което в психически и физически план би осквернило и омерзило някого, компромис с лъжа с цел облажване, компромис с цел: не се чувствам пиян на три ракии и мога спокойно да си карам колата.

Всяко нещо, което прилича на състав от Наказателния кодекс, не подлежи на компромис. Останалото е въпрос на лична наша преценка.

Четете още интересни текстове на автора в Групата "Истории от Гардероба"

Cъбития

Мисъл на деня