цветно

Константин Трендафилов: Книгите, които ме промениха

Константин Трендафилов. Снимка: Мая Любенова

Авторът, който накара младите хора в България да четат поезия - така най-кратко може да представим Константин Трендафилов, чиято първа стихосбирка "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого" направи малка революция. Особено сред поколението, което е свикнало повече да гледа телевизия, да "виси" в социалните мрежи и да се "рови" в смартфона, отколкото да чете. 

Освен талантлив, Константин е комуникативен, модерен, харизматичен - маркетинг плюсове, които превръщат доброто изкуство в разпознаваема и продаваема марка. 

Константин се подвизава в "Мърлявият блог на един спретнат човек", където може да прочетете всичко ново от него. А на нас не ни остава нищо друго, освен да чакаме първия му роман, който той обеща, че ще имаме в ръцете си през 2017 г. 

Книгите, които промениха Константин Трендафилов:

Константин: "Разделям селекцията си на две части – "Подрастване" и "Почти зрялост", тъй като май още не съм напълно Там."

Подрастване:

1. "Спасителят в ръжта" от Джеръм Селинджър

Константин: "Какво клише! Бях тийнейджър и се бунтувах срещу четенето, тъй като точно по това време спецефектите в киното бяха започнали да стават впечатляващи. Реших да дам шанс на тази книга, ей така, да видя защо много се говори за нея във филмите. Преди да се усетя, бях заровил носа си между страниците и ако някой беше казал "Холдън?" щях да се обърна, сякаш викат мен. Това беше първата книга, която ми показа, че няма филм, който да замени преживяването от прочетената история."

2. "9,99 франка" от Фредерик Бегбеде

Константин: "Какво клише – част втора. Слагам тази книга тук не защото ми е харесала кой знае колко. Беше свежа, но със сигурност не най-яркият текст в библиотеката ми. Тази книга е писана от французин, преди кризата. Писана е за една много охолна реалност на живота на рекламистите, а аз попаднах на тази книга някъде във времето, когато трябваше да се ориентирам какво искам да правя с живота си. Благодарение на нея се подлъгах, че ако работя в рекламата, ще карам поне "Ферари". Ето ме на, седем години по-късно все още се занимавам с реклама. Ако искате кръгче с моето "Ферари", в момента е в сервиз, или поне това е официалната версия."

3. "Поща" от Чарлз Буковски

Константин: "Обещавам, че тук приключвам с клишетата. Прочетох "Поща" също в ранна и крехка възраст. Както всеки млад левент, който още не е чел кой знае колко книги, и аз реших, че това е най-гениалният автор, то поне е някъде там в същото съзвездие. Няколко книги по-късно бързо детронирах "Поща". Но книгата има своите достойнства. За мен беше важна, защото ми показа, че литературата може да е абсолютно безцеремонна и напълно лишена от патос."

Почти зрялост:

4. "Шегата" от Милан Кундера

Константин: "След като прочетох "Смешни любови", бях напълно уверен, че съм срещнал новия си любим писател. "Шегата" потвърди предчувствието ми. Кундера е майстор. Той е авторът, който наистина ме предизвика. Когато четох тази книга, си казах – "Мамка му, той е гениален, и ако не мога да съм поне малко като него, просто няма смисъл да живея". Силни думи. Въпреки всичко, все още не съм близко до неговото майсторство и парадоксално доживях, за да го кажа. И все пак, откакто го прочетох, не спирам да опитвам да се доближа. Преди да прочета Кундера, исках да съм читател. След него, това не ми беше достатъчно."

5. "Поправка на талисмани" от Кристин Димитрова

Константин: "Поетът, от когото съм се учил на поезия. И не само аз, но малцина си го признават. Повечето поети предпочитат да ги мислят за таланти, възникнали от въздуха – без влияния, без примеси. А ако случайно имат влияния, те са или от чуждестранни автори, или от мъртви български. Е, тази книжка лъжливо прилича на стихосбирка. За мен тя е учебник по поезия. Малка книжка, а тежи."

6. "Записки от подземието" от Фьодор М. Достоевски

Константин: "Лаская се със самомнението, че съм психологически автор. След като прочетох "Записките", се чувствам като малко момче пред огледалото, нахлузило широките дрехи на психологическия автор. Прочетох тази книга сравнително късно и ме зарадва, колкото ме натъжи. Достоевски живее в улеите на човешкия мозък. Той познава всяка долна малка мисъл, която може да щъкне в предвидимото ни съзнание. И в своята дисциплина е като Стефка Костадинова във високия скок. Ще мине време, докато някой го достигне."

7. "Краткият чуден живот на Оскар Уао" от Джуно Диаз

Константин: "Рядко говоря за книга толкова много и толкова често, но ако ме познавате, значи поне веднъж съм дърдорел за тази. Книгата си има "Пулицър", така че далеч не се нуждае от моята оценка (не че предните плачеха за одобрението ми). Този потен доминикански епос ми показа майсторството на простия изказ. И ме държа залепен за страниците си от първата до последната дума."

Мисъл на деня