цветно

Краси Георгиев: Книгите, които ме промениха

Снимка: Георги Даскалов

Красимир Георгиев или просто Краси, както обича да го наричат, е ултрамаратонец с кауза, съосновател на програмата за насърчаване на физическата активност на работното място Chair UP и мотивационен лектор.

След около две десетилетия във Великобритания и САЩ и десетки избягани маратони и ултрамаратони по света, Краси се завръща в България през септември 2017 г. Няколко месеца по-късно придобива национална популярност покрай 36-часовото си бягане на пътека в столичен търговски център, чрез което събира 16 000 лв. в подкрепа на деца, преборили онкохематологични заболявания.

Това събитие му показва, че може да допринесе за подобряването на живота у нас с помощта на спорта. Оттогава насам организира нестандартни благотворителни инициативи, подкрепя дейността на организации като Фондаия "Заедно в час" и JAMBA и изнася мотивационни лекции в училища и на различни събития.

От ноември 2020 г. е водещ на предаването "Човешкото и свръхчовешкото" по ТВ Българе. А само преди месец излезе от печат книгата му "Да тичаш към себе си" (AMG Publishing, 2021), писана в съавторство с Даниел Пенев.

Пред HighViewArt Краси споделя кои са книгите, които са го вдъхновявали и променили:

Книгите, които са ме променили и са оставили своя отпечатък върху мен през годините, са стотици. Ще трябва да започнем в хронологичен ред с няколко заглавия. Аз започнах да чета на около 5-годишна възраст и оттогава наистина не съм спирал. Има толкова велики книги в големия свят.

Една книга изниква особено ясно в спомените ми и това е "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада". Тази книжка ми даде любовта към приключенията и осъзнатостта, че светът е наистина голям и интересен. (Чел съм я и препрочитал поне 30 пъти.)

След нея, разбира се, идват "Пипи Дългото Чорапче" и "Емил от Льонеберя". Те бяха с мен в доста ранна възраст.

Като поотраснах малко (около 7-годишна възраст) се сблъсках с Шерлок Холмс и започна едно приятелство, което продължава до ден днешен. Много плаках, когато в една от главите Холмс падна от една скала и не знаех дали е жив.

След което идва и "Баскервилското куче", заради което спях с нож под възглавницата, за да съм готов като се появи…

Оскар Уайлд също промени живота ми по един или друг начин. Бях прочел всичко от него и бях влюбен в Саломе. Неимоверният му красив черен хумор ме накара да искам да посетя Англия. И години след това, когато живеех в Лондон, винаги съм държал Оскар до леглото си.

После прочетох всичко от Реймънд Чандлър и Агата Кристи, минах през "Арсен Люпен – крадецът джентълмен" на Морис Льоблан... Няма как да не споменем и Дж. К. Роулинг, която освен авторка на Хари Потър започна да пише и криминални романи под псевдонима Робърт Галбрейт.

През последните години скандинавските криминални романи са ми слабост. Като тинейджър срещнах Уилям Уортън, Джак Керуак, Уилям Бъроуз…

Класики като "Параграф 22" и "Цар Плъх" са задължителни. Според мен най-великата любовна история, написана някога, принадлежи на Том Робинс и се казва "Натюрморт с кълвач".

Книгите на Зигмунд Фройд ми повлияха много. Когато започнах да ги чета, толкова се задълбочих и толкова ми хареса тази нова вселена, че реших да следвам психология.

Нека да дам заслуженото и на един от най-великите автори, чиито книги са самата Библия за мен… Разбира се, говорим за Айзък Азимов. "Фондацията" е едно пророчество за всичко, което се случва във Вселената и Отвъд.

И като казах "отвъд" не мога да не спомена и "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс.

Книгите, които са ми въздействали и които са ми помогнали за изграждането ми като човек, наистина са много. Мога да се надявам, че децата и младежите днес ще четат поне толкова, колкото и аз някога и искам да им пожелая да изпитат удоволствието от откриването на нови светове чрез книгите.

Снимка: Adventure CORPS Inc.

Мисъл на деня