Кристин Димитрова: три стихотворения за любовта
От HighViewArt
Поетесата Кристин Димитрова подбра три свои любовни стихотворения специално за читателите на HighViewArt.com:
ЛЕПИЛО ЗА ДВАМА
Когато те срещнах за първи път,
целунах за сбогом мъжа в себе си
и той прие жеста с усмивка.
"Позна ли го?"
чух го да казва в ухото ми.
С бавни крачки излезе
и застана до теб,
като изрезка от приключенски роман.
И макар лъвската му грива
да бе по-светла от косата ти,
и макар да се подсмихваше
като хлапе, застреляло котката на съседа,
някой фокусира образа
и двамата се вляхте един в друг.
Ти го глътна с мощта на истината,
която може да се пипне.
Понякога обаче
те виждам как тръсваш лъвска глава
и се разсмиваш
като хлапе, застреляло котката на съседа.
А аз изпращам въздушна целувка
на мошеника, който ме напусна
в деня на срещата ни.
ЛЮБОВНО
И както жабешки яйца
в прозрачните си коридори
лежахме голи пред света
но в себе си затворени
и както жабешки яйца
без време метаморфозирахме
и после в блатната вода
един без друг умирахме.
НА ЕДНА ОТ СПИРКИТЕ НА ВРЕМЕТО
Тази нощ светлините на заведението
грееха около главата ти и навън
преминаваха в звезди.
Отвъд всички маси, на улицата
колите се разминаваха и шофьорите им
за миг успяваха да надникнат
в щастливия тунел, на дъното на който
бяхме сплели краката си. Пламъчета
от цигари, външни топлещи лампи и
бутилка червено вино ни доливаха
от кръвта си, и ние седяхме
един срещу друг, ровехме се в очите си,
подарявахме си мисли в дългите мълчания
и се разхождахме, хванати за ръка,
из един град с отворени прозорци, в който
времето още не е познато.
Колкото пъти мина през същото място, виждам,
че още живеем там.
