цветно

Л Ю Б О В ?

Снимка: pixabay.com

През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час, което беше лош знак. Вечерята изстиваше, а Жоро мразеше да яде претоплено ядене.

Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките, подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с всяка минута закъснение на мъжа й.

Той беше началник в завода за колбаси, взимаше добри пари, но все казваше, че с неговото висше образование не е за тази работа и ако не бяха те с детето да му висят на врата, сега щеше да е другаде, да е много по-успял.

Лили отдавна бе забравила за своите мечти, отдаде се на дома и семейството. До преди да се роди Ваньо, майка й все настояваше да се реализира, да прави кариера и Жоро много се ядосваше на тези опити да се намесва в живота им, затова младата жена намали контактите със семейството си до минимум. Не искаше да се кара с него. Обичаше го. Жоро се грижеше за тях, не ходеше по жени, беше добър татко и винаги знаеше кое е най-доброто за нея. Само да не го ядосва, когато е изнервен...

Врата се отключи. Тя подскочи и веднага тръгна да го посрещне.

-Добър вечер, Жоре! - стараеше се гласът й да не издава страха, стаен в нея.

Жоро само изсумтя и подаде палтото си. Лили го сложи на закачалката и извади пантофите му. Всяко нейно движение беше премерено, стараеше се да се движи плавно, без да го доближава твърде много, за да не го ядоса с нещо.

Жоро влезе в кухнята, седна на неговото си място и я погледна изпитателно.

- Да слагам ли вечерята, Жоре? - гласът й издайнически трепна.

- Е, слагай,де! Аз ли да я сложа?!

Тя се разтрепери, чинията в ръцете й изтрака върху плота.

- Внимавай да не събудиш детето! - изръмжа й. - Искам да се навечерям на спокойствие поне днес!

- Извинявай, Жоре. Ще внимавам, няма го събудя.

Лили старателно положи чинията с яхния пред него, като през цялото време държеше очите си наведени, за да не разбере колко е уплашена. Когато го приближи я лъхна киселата миризма на алкохол.

- Седни до мен, Лили.

Измамно мекият му глас подкоси краката й, но тя послушно седна на ръба на стола. Познаваше вече тези му настроения. Най-вероятно някой от шефовете в завода го е нахулил и знаеше, че трябва много да внимава, за да не го провокира.

Мъжът започна да се храни и още след първата хапка захвърли вилицата.

- Това е гадно, по дяволите!

Лили веднага скочи от стола и застана на по-безопасно разстояние от него.

- Искаш ли да ти направя нещо друго? Яйца? Да ти направя омлет?

- Нищо не искам вече! Отяде ми се! Една манджа не можеш да сготвиш като хората! Защо изобщо те взех се чудя?! За нищо не ставаш, Лиляно!

Стаената ярост в гласа му я уплаши, сърцето й се качи в гърлото и ушите й забучаха.

- Отвори ми една бира!

Младата жена веднага извади бира от хладилника, отвори я и боязливо я сложи на масата пред него.  Той отпи няколко глътки, като през цялото време не отделяше поглед от нея.

- Аристократката... поне една вечеря да се беше постарала да ми приготвиш! По цял ден работя като хамалин за вас, а ти си кръстиш ръцете тук!

- Но ,Жоре, ти закъсня и за това...

Още докато изговаряше думите, Лили разбра, че сгреши. Жоро се изправи от стола и доближи лицето си на сантиметри от нейното:

- Закъснял съм бил... Ти ли ще ми държиш сметка?

- Не, Жоре, аз... извинявай ,не исках.

Ръката му се вплете в косата й и той издърпа главата й назад.

- Ти ли ще ми държиш сметка? Аз ви храня, аз се грижа за всичко, а ти...? Закъснял съм бил!

Шамарът беше толкова силен,че ушите й запищяха. Лили дори не извика, само стисна зъби.

Беше бременна първият път, когато я удари. Гледаха филм вкъщи и тя упорито настоя да превключат канала. Тогава той се извинява цял ден, а тя се чувстваше страшно виновна, че го е провокирала. После детето се роди и шамарите зачестиха. Нямаше на кого да сподели, мъжът й се беше постарал да я отдалечи от всички, а и знаеше, че сама е виновна. Жоро се грижеше за нея, не трябваше да го ядосва. Той винаги казваше, че без него е нищо.

- Недей, Жоре, моля те. Ще събудим Ваньо...

Противно на волята й сълзите потекоха от очите й, а Жоро продължаваше да се самонадъхва.

- Заврял съм се в тази фабрика заради вас! Заради вас!

Той вече крещеше. Лили се опита да се отскубне от него и това още повече го вбеси. Започна да я удря където свари, като не спираше да вика. Разцепи устата й, въпреки че жената се мъчеше да прикрие лицето си. В този момент с периферното си зрение забеляза, че вратата се отваря. Ваньо стоеше на прага и сънено търкаше очи.

- Марш веднага в леглото! - изкрещя бясно баща му.

Детето, като видя майка си обляна в кръв и сълзи, изплака:

- Искам с мама...

- Марш ти казах, лигльо!

В яда си бащата го зашлеви силно и детето се удари в стената. Падна на земята с вик, от който сърцето й спря. Около него се образува локва. Беше се изпуснал от болка и ужас.

Лили се изправи. Сякаш цялата се вкамени отвътре. Жоро никога не бе посягал на малкия. Всичко около нея беше като в мъгла, не виждаше нищо освен хлипащото й на плочките детенце. Не се и замисли дори, само протегна ръка, хвана хладнокръвно бирената бутилка от масата и с неочаквана за нея сила я стовари върху главата на Жоро.

Той се строполи тежко на земята, а майката скочи към детето. Почти беше стигнала до него, когато ръката на Жоро се сви в желязна хватка върху глезена й и я свали на земята. Рязко я издърпа към него, хвана я за косата и удари главата й с всичката си ярост в плочките. Въпреки писъците на детето, не спря да я удря зверски...

***

Лили беше жертва на домашно насилие в продължение на пет години. Ако Лили бе събрала смелост, ако се бе намерил някой, който да й подаде ръка, да й покаже, че не е сама, тя щеше да живее, щеше да започне да води нормален живот и детето й щеше да си има майка.

В България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие.

Денонощна гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца – Фондация "Анимус" - тел. 0800 18 676

Предстоящи събития

Мисъл на деня