цветно

Леденото дихание на планината

Снимка: Атанас Скатов

Планинско утро, което започва да диша с началото на първите лъчи, погалили планинските извивки. Изгрев, който те омагьосва. Небесната ласка приютява ръката на талантлив художник, който смесва цветовете на събуждащата се магия.

Жълтият цвят озарява простора, смесва се с тайнственото и спокойно синьо. Образуват се вдъхновяващи накъсани ивици лилаво-сиви дантели, съединяващи се в облачните сенки. Сенки, които приличат на ефирни завеси, които се опъват по цялата повърхност на небето.

Слънцето се надига постепенно, любопитно и щедро разпилява лъчите си. Линията на хоризонта ги превръща в портокалови отблясъци и меки коралови рифове, които плуват небрежно и се спускат над заснежените партини. Палитра на вдъхновен творец, озарил планината. Очите ти поглъщат цялата картина и се насищат с любовта, на множество струи от магията, която диша в тях.

Ти беше там, отново на върха, докоснал се до чистата и непорочна синева на богинята. Лилаво-сивкавите сенчести дантели, които се сливаха с разстеления коралов сън, се оглеждаха в натрупалите огромни снежни маси. И така огледално се преливаха в кралско тъмно синьо, което им придаваше тайнствена загадъчност в синкавата тъма. Тази гама се простираше по замръзналите склонове. Изкачваше се пред погледа ти и сякаш лягаше отново послушно над снега.

Вълшебен изгрев, който се издигаше над синята безбрежност, преливаше се с кораловата светла магичност и озаряваше спокойната тишината. В нейните прегръдки танцуваше студен вятър. Музиката му свистеше над огромните преспи. Запомняща се мелодия на ледено дихание, потопено в синкави нюанси. Леденото дихание на връх Мусала, просто ледено вълшебство, сътворено от четката с бои и синята богиня от планината.

Cъбития

Мисъл на деня