цветно

Лео Лобос: три стихотворения за модерния човек

Снимка: pixabay.com/geralt

Три стихотворения от чилийския поет Лео Лобос. Превод от испански: Виолета Бончева.

HI-TEK

С пари от пластмаса плащаме нашите
инструменти, внесени от далечни страни.
Камиони със храни изкуствени ни изпреварват по шосето.
Механично следваме в транс
една супер магистрала,
четем писма по мобилния телефон, активни картини
от течен кварц, с който сателитите
от сребро ни свързват
от една непозната орбита.
Времето
е,
без да е пространство
същото съвършенство.

Дигиталният часовник съобщава за падането на слънцето
пулс, отдалечен контрол
на електронния портиер
и в колата с вътрешно горене
се разместваме с частична парализа на тялото.

Рио де Жанейро, Бразилия, 2004 г.

***

ВИСОКА ВЪЛНА

"Отърсих се, като кучетата
от вълните, които ме обичаха."
Пабло Неруда

Когато светът е един крив хоризонт
безкраен,
като обширните пясъчни пространства на луната,
море навътре съм,
роден от птиците,
една точка неподвижна,
една табела
висока върху
морето,
един кръг,
един полет от думи
между акулите от пяна,
една огромна вълна
от
нещо
друго,
изкачвайки с прилива на инстинкта
едно име празно
бурята,
дете на нощта.

Сантяго де Чили, 2005 г.

***

URBAN Night life

Излизаме от там внезапно, за да продължим обикаляйки
откъм тъмната част на града
една група от цветнокожи пушим навън,
където тази нощ свири демон,
искам да си тръгна, макар че ароматът на спокойствието, който се вдишва тук,
ме задържа, хапваме задушени зеленчуци, които продават под портика на един небостъргач,
под който се скрихме от дъжда. Един от онези изрязва фотографии от списания
и оцветява рамките, в които ги поставя върху
един пиедестал – куфар, друго, рисува в един огромен блок с големи линии
безброй неясни образи.

Запалваме стария образ, който имаме от тях и мимоходом
нашите се превръщат в пепел,
която вятърът
грабва.

Ню Йорк, САЩ, 1999 г.

Cъбития

Мисъл на деня