цветно

Лимит на търпение

Четири години, три месеца и два дни - толкова ми трябваше, за да достигна лимита си на търпение. Вече знаех как ще се развият следващата и последваща вечер - като предишните.

Ще стоя пред теб спокойна и щастлива като котка, препичаща се на слънце. Ще те гледам с онзи поглед, който ти така мразиш, влудява те. Ще запаля цигара, ще придърпам чашата ти с уиски и ще отпия от нея. Ще оставя червен отпечатък от устните си по нея - ненавиждаш, когато правя така.

Скоро краката ми ще умалеят и ще седна на стола, а ти ще застанеш от другия край на масата. Ще стоиш прав. Ще пазиш гордостта си. Думи мили от твоята уста няма да излезнат. Ще ме обиждаш и ще ме проклинаш. Аз ще чакам само монолога ти, имащ за цел да ме нарани, да прикючи.

Когато това стане ще се изправя, ще отида до кухненски шкаф, ще извадя чаша и ще налея от любимата ти отрова. Ще застана до теб, ще ти подам чашата, ще сложа ръка на рамото ти и ти вече ще си спокоен. Ще седнеш на стола и ще ме придърпаш, за да седна в теб. Няма да се извиниш за думите си, а само ще допреш челото си до моето и ще въздъхнеш тежко...

Четири години, три месеца и два дни - толкова ми трябваше, за да достигна лимита си на търпение. Слеваща вечер няма да има.

На Д.

Снимка: islamichub.net

Cъбития

Мисъл на деня