цветно

Любими цитати от книгите на Никълъс Спаркс

Снимка: eharmony.com

Никълъс Спаркс (Nicholas Sparks) е един от най-обичаните автори, чиито книги и адаптирани към тях филми трогват до сълзи читателите и зрителите си.

Историите за обикновени хора, които разказва, оживяват пред очите ти и те поглъщат - заживяваш с мислите и чувствата на героите в свят на нежност, романтика и обич.

През 1994 г. той написва своя първи бестселър "Тетрадката", вдъхновен от истинската история на бабата и дядото на съпругата му. Интересно е, че авторът използва имената на децата си за главни персонажи в своите романи.

Всички негови книги стават бестселъри със 100 милиона копия по целия свят, преведени на повече от 50 езика, като 65 милиона копия са продадени само в Америка. 

Предлагаме ви 19 любими цитата от негови книги:

1. "Тези, които виждат право в сърцето ни, невинаги са тези, които забелязваме от пръв поглед...Но любовта често е там, където най-малко очакваме да я намерим..." - "Виж ме"

2. "Когато устните и докоснаха мойте, осъзнах, че дори да живея 100 години, дори да видя всички страни по света, нищо няма да е така прекрасно като мига, в който за пръв път целунах момичето на мечтите си. И разбрах, че любовта ми ще е вечна." - "Прощално писмо"

3. "Савана предпочиташе да пише на ръка и искаше и аз да й отговарям така. Знам, че е по-бавно от елекронната поща, но така ми харесва - писа ми тя - Обичам изненадата, когато намеря писмо в пощенската си кутия. Обичам сладкото очакване, което трепти в мен, докато свърша с домакинската работа, за да го прочета на спокойствие.

Харесва ми, че мога да го взема със себе си и да го препрочитам в някоя от почивките между лекциите, да се облегна на някое дърво например и да чета, а вятърът да гали лицето ми. Обичам да си те представям как пишеш, приведен над листа хартия, да си мисля с какво си облечен, как държиш химикалката и има ли други хора около теб.

Знам, че представата ми е взета от филмите, но те виждам да седиш в палатката, на шпертплатовата маса има газена лампа, а вятърът навън издува брезента. Така е много по-романтично от писмо, писано на машината, с която сваляш музика от интернет или си изготвяш докладите." - "С дъх на канела"

4. "Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да се чувстват щастливи.

Младите, забързани и нетърпеливи, винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само онези, на които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят. Просто един парадокс." - "Тетрадката"

5. "- Защо си толкова убеден, че ще ме видиш отново, животът може да не ни срещне пак. След години ти може да си на единия край на света, а аз - на другия. Можем да се озовем и в един град, но ти да минеш по десния тротоар, а аз - по левия, взирайки се във витрините, претрупани с шоколад.

- Единственото, което знам, е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги... поне още веднъж.

- Ти и аз ще се намираме във всеки живот, нали?

- Ще бъде трудно, не обещавам, но ще те търся във всеки следващ живот. Да, в някои не ще те намирам, но пък в други ще бъдеш любовта на живота ми..." - "Моят път към теб"

6. "Моля те, не ми се сърди в дните, когато няма да си спомням за теб, а те неизбежно ще дойдат. Знай, че те обичам, винаги ще те обичам и каквото и да се случи, помни, че живях най-прекрасния живот, който можех да си пожелая. Моят живот с теб." - "Тетрадката"

7. "Ако някой направи нещо лудо за някого, това ще докаже само едно-че той е един щастливец" - "Писмо в бутилка"

8. "Те се караха постоянно. Всъщност почти никога не се разбираха. Но имаше едно нещо, което ги свързваше - умираха един за друг." - "Тетрадката"

9. "Животът минава покрай мен подобно на пейзаж, наблюдаван от прозореца на движеща се кола. Дишам, храня се и спя, както преди, но не виждам в живота си цел, която да ме накара да участвам активно в него. Просто се нося по течението,подобно на писмата, които ти пиша.

Не знам къде отивам, нито кога ще стигна там. Дори и сега поглеждам неволно през рамо и те викам. Пиша ти това писмо и се питам кога ще престане всичко това - и дали изобщо ще престане." - "Писмо в бутилка"

10. "Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява." - "Незабравима разходка"

11. "Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници, издигнати в моя чест и името ми вероятно скоро ще бъде забравено, но аз обичах един друг човек с цялото си сърце и душа и за мен това винаги е било достатъчно." - "Тетрадката"

12. "Има моменти, когато ми се иска да върна времето назад и да премахна тъгата, но имам чувството, че заедно с нея ще си отиде и радостта. Затова приемам спомените си такива каквито са и ги оставям да ме водят винаги когато имам тази възможност." - "Незабравима разходка"

13. ".... мислейки какво ще е първото нещо, което ще ти кажа, когато те видя отново, може би съм прехвърлил всевъзмжни варианти в главата си. Но какво казах накрая!? Не много. Устните ми не промълвиха почти нищо, освен да те целунат." - "Писмо в бутилка"

14. "Беше виждал красиви жени и преди, жени, които бяха привличали погледа му. Но всички те бяха лишени от качествата, които бяха най-желани за него. Качества като ум, увереност, сила на духа и страст.. „Жива поема“, това бяха думите, които винаги изникваха в ума му, когато се опитваше да я опише на другите..." - "Тетрадката"

15. "Случва се на всеки, когато пораства. Откриваш кой си, какво искаш и тогава разбираш, че хората, които си познавал цял живот, не виждат нещата по същия начин. Затова запазваш прекрасните спомени, но продължаваш напред." - "Светлинка в нощта"

16. "Няма значение къде се намираме. Луната никога не е по-голяма от палеца ти." - "С дъх на канела"

17. "Странно е, но забелязали ли сте, че колкото по-специално е нещо, толкова повече хората го приемат за даденост? Сякаш си мислят, че то никога няма да се промени..." - "Един ден, един живот"

18. "И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден.

Че всеки ден ние трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и прохладните ветрове, не е пропилян.

И най-важното - аз научих, че смисълът на живота е да седиш на някоя пейка край древна река, положил ръка върху коляното на любима жена." - "Тетрадката"

19. "Винаги, преди да започна да чета, в ума ми звучи въпросът: "Ще се случи ли днес?". Никога не знам това предварително и по същество едва ли има голямо значение. Онова, което ме кара да продължавам, е вероятността, а не увереността - нещо като залагане на хазарт. И въпреки че можете да ме наречете мечтател, глупак или нещо от този род, аз вярвам, че всичко на този свят е възможно.

Знам, че шансовете и науката са против мен. Но науката не дава всички отговори и това е едно от нещата, които съм научил през живота си. Вярвам, че чудесата — колкото и да са необясними и невероятни — са истински и се случват, нехаейки за естествения порядък на вселената. Затова отново започвам да й чета на глас с надеждата, че чудото, което се яви в живота ми, ще се сбъдне поне още веднъж.

И може би… може би това ще се случи днес." - "Тетрадката"

Мисъл на деня