Любов, откривам те навсякъде около мен
"Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка на зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада!"
Апостол Павел
*****
Прости любов, че те оставих да чакаш като неканен гост.
Прости, че те превърнах в една илюзия.
Поставих те в неонов надпис, заключих те в красива опаковка на парфюм.
Обръщах се към теб с Искам, Трябва, Дай ми.
Разделях те на закъсняла, неразумна, несподелена дори и тайна.
Превърнах те в частици от афиш и вземах само онова, което исках.
И тези късчета така примамливи оставаха безлични, защото нямаше го цялото от така магичния афиш!
Окичвах се със символи, за да ме забележиш и търсех те с очи невиждащи.
А после обвинявах те, че си ме забравила, изоставила отдала всичко други му.
Държах се с теб надменно и себично.
Забравих колко крехка си, ранима.
Забравих, че се раждаш в тишина.
Подобно ти на фотографска снимка едва, едва се появяваш.
Незабележим контур, а сетне смела и дръзка рисуваш пейзаж неповторим.
Аз търсих те, а ти била си в мен като дихание.
Mелодия тъй нежна за съжаление нечута.
Днес моля те за прошка!
Пробудих се за теб, като кокиче в зимна утрин, показало главица в снежната преспа, напук на неотстъпващатата зима.
Познах те в спомена от детството от лятна утрин, мирис на мекици, една усмивка, посрещаща ме рано сутрин и думичките "Хапвай, баба".
Открих те Aз в ръката, която държах по пътя към училище.
В отговорите на хилядите ми въпроси.
В изплаканите сълзи от незгоди в прегръдка нежна.
Намерила утеха в споделени страхове.
Сега Аз знам била си винаги до мен и днес си тук в сърцето!
Откривам те в миговете на родилия се нов ден.
Откривам те в усмивка, поглед в "здравей" и "как си".
Откривам те навсякъде около мен.
