цветно

Любов, откривам те навсякъде около мен

Снимка: mythja / Shutterstock.com

"Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка на зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада!"

Апостол Павел

*****

Прости любов, че те оставих да чакаш като неканен гост.

Прости, че те превърнах в една илюзия.

Поставих те в неонов надпис, заключих те в красива опаковка на парфюм.

Обръщах се към теб с Искам, Трябва, Дай ми.

Разделях те на закъсняла, неразумна, несподелена дори и тайна.

Превърнах те в частици от афиш и вземах само онова, което исках.

И тези късчета така примамливи оставаха безлични, защото нямаше го цялото от така магичния афиш!

Окичвах се със символи, за да ме забележиш и търсех те с очи невиждащи.

А после обвинявах те, че си ме забравила, изоставила отдала всичко други му.

Държах се с теб надменно и себично.

Забравих колко крехка си, ранима.

Забравих, че се раждаш в тишина.

Подобно ти на фотографска снимка едва, едва се появяваш.

Незабележим контур, а сетне смела и дръзка рисуваш пейзаж неповторим.

Аз търсих те, а ти била си в мен като дихание.

Mелодия тъй нежна за съжаление нечута.

Днес моля те за прошка!

Пробудих се за теб, като кокиче в зимна утрин, показало главица в снежната преспа, напук на неотстъпващатата зима.

Познах те в спомена от детството от лятна утрин, мирис на мекици, една усмивка, посрещаща ме рано сутрин и думичките "Хапвай, баба".

Открих те Aз в ръката, която държах по пътя към училище.

В отговорите на хилядите ми въпроси.

В изплаканите сълзи от незгоди в прегръдка нежна.

Намерила утеха в споделени страхове.

Сега Аз знам била си винаги до мен и днес си тук в сърцето!

Откривам те в миговете на родилия се нов ден.

Откривам те в усмивка, поглед в "здравей" и "как си".

Откривам те навсякъде около мен.

Cъбития

Мисъл на деня