цветно

Любовен монолог

Снимка: StockSnap / Pixabay.com

- Затвори си очите. Къде си сега?

- На една пейка. С теб сме седнали един до друг. Целуваме се като тийнейджъри.

- Не сме ли тийнейджъри?

- Вече не.

- В ума ти, имах предвид.

- А... Да. Такива сме.

- Щастлив ли си?

- Какво разбираш под щастлив?

- Нуждаеш ли се от нещо друго в този момент?

- Ясно. Значи съм щастлив.

- Затвори си очите отново.

- Добре...

- Къде си?

- Лежа на леглото ти. Мисля си как си най-красивото момиче, което съм виждал.

- Тогава защо изглеждаш тъжен?

- Знам, че се нуждая да те изоставя.

- Ще го направиш ли?

- Не знам, нека си затворя очите и ще ти кажа.

- Е? Какво виждаш?

- На площадката пред блока ти сме. Една жена пред нас се опитва да паркира колата си и ни вижда.

- Ние какво правим?

- Аз ти казвам, че не мога да бъда с теб. Ти плачеш.

- А жената?

- Тя ми прави знак. Показва ми да те прегърна. Мисля, че не знае, че плачеш заради мен.

- Какво правиш ти?

- Прегръщам те и все пак.

- И?

- Отново сме заедно. Ти още не можеш да се успокоиш... и плачеш. Обичаш ме твърде много, за да спреш.

- Аз знам ли, че ти си ме приел обратно само от съжаление?

- Да. Така мисля. Но нямаш волята да кажеш не. Точно толкова силно ме обичаш.

- Тъжно е.

- Кое?

- Че говориш на себе си. Че всеки път, когато си затвориш очите ме виждаш. Че всъщност не си ме виждал от три години.

- Сега разбирам. След малко ще си ги отворя пак и ще ми се плаче, нали?

- Позна.

- Мразя те. Мразя всичките сънища, които ме караш да сънувам. Те ми се подиграват.

- Заслужи си го.

- Знам...

- Събуждаш се... Май е време да се разделяме. Сбогом.

- До утре вечер. Обичам те.

Автор: Константин Трендафилов / Мърлявият блог на един спретнат човек.

Дебютната поетична книга на Константин Трендафилов - "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого".

Мисъл на деня