цветно

Любовите на Катерина

Снимка: pixabay.com/Unsplash

Любовните истории на Катерина нямаха начало. И край… Всъщност, не, точно обратно…

Първо се влюби в Данчо Шварца. Беше по-голям и странеше от нас, въпреки че бяхме вече гимназистки. Бе обсебена от необикновената магия на любовта - смесица от възторг и момински страдания. Всяка свободна минута посвещаваше на разговори за него и анализираше версии за това как да му подскаже за чувствата си.

Искаше да й пиша римувани писма, които тя украсяваше с цветя и клонки, оцветени с ярки моливи. Правеше си десетки любителски и студийни снимки с разпуснати коси и премрежен поглед. Сама си уши поли супер мини, с които трябваше да привлече вниманието му…

Вероятно той беше наясно с всичко, но не даваше вид, че знае нищо. Минаваше по улицата с високо вдигната глава, поздравяваше хладно и рядко се заговаряше с някой от нас, не му бяхме интересни, нали беше по-голям…

Един ден Катерина ми каза, че ще му напише писмо и ще го подпише - не желаела повече да се крие, искала да знае какво мисли Данчо.

Наближаваше абитуриентският й бал и тя гласно мечтаеше той да я отведе от дома й до ресторанта, където се тълпеше народът и се любуваше на дефилето на младостта и възторга.

- Аз и той бихме били идеалната двойка – мечтаеше на глас Катерина.

Избра си небесно син плат за рокля, която трябваше да бъде обшита с перли, после бели лачени обувки и комплект аксесоари – също млечно бели. Изобщо, красива и одухотворена беше, когато я видях преди деня на бала.

Беше си направила прическата сама и изглеждаше красива и доста по-зряла. Бе решила, че е дошъл моментът да покани съвсем официално своя възлюбен, който наскоро беше получил писмото й, за кавалер през паметната вечер.

Но, както се предполагаше, той отказа, изтъквайки различни мотиви. Катерина плака, подпухна, изпадна в дълбока меланхолия. Разстрои си тържествения ден, но все пак проработи резервният вариант и не остана без кавалер.

И за да отмъсти на себе си и на Данчо, в ранното майско утро подарила моминството си на Ангел, нейния съученик, когато призори я изпратил до нашата улица.

Когато коментарите и данданиите около бала приключиха, и я скъсаха на кандидат студентските изпити, тя замина за едно родопско село, Синчец. Там започна работа като начална учителка и писмата, които ми изпращаше почти през ден, бяха изпълнени с възторзи.

По едно време, между редовете, се появи името на някакъв неин колега, който бил помак и се казвал Липко. Обичала го истински, всеотдайно и дори живеели вече в обща квартира…

Пристигнаха заедно около майските празници – бях изумена от смелостта й, и увереността й в общите им намерения да се оженят толкова скоро.

Бащата на Катерина беше голям моралист или се правеше на такъв, не съм сигурна, но въпреки това прие годеника на дъщеря си у тях. Катето подскачаше влюбена и доволна и гордо се разхождаше по улицата под ръка с Липко, за да я види Данчо и за да изпита съжаление, че всичките му шансове са вече блокирани.

Добре, но този Липко си замина набързо и повече никога не се появи. Написа едно повeствователно писмо на моята приятелка, в което й благодареше за гостоприемството, като едновременно й даваше да разбере, че родителите му не са съгласни той да се жени за жена, която не била от неговата вяра.

Лично на мен този аргумент ми се стори твърде неубедителен, но успокоих Катерина с поговорката, че всяко зло е за добро.

На следващата година Катето се завърна сама и веднага след края на май се запъти към морето. От там се завихри една спонтанна любов между нея и Съмъртайма – басист в музикална банда, която гастролираше по заведенията.

Когато почивката й приключи и тя се завърна, се започнаха дълги телефонни "процедури", докато младият мъж не пристигна, може би за да поиска ръката на приятелката ми от нейните родители. Добре. Но той не можа да изтрезнее в продължение на цяла една седмица и напусна тихичко къщата в една синя лятна утрин, заедно с махмурлука си.

Половин година по-късно, някой информира Катерина, че Съмъртайма свирел на кораби из Скандинавието… Това обаче, нямаше вече никакво значение, защото се бяха започнали любовни авантюри с червенобрадия Раймонд. Катя почти се пренесе при него. И не замина повече в Синчец.

Заряза учителството и се отдаде на любовта си не само към новия си годеник, но и към алпинизма, който отдавна й беше слабост. Оформи се група от приятели, към която принадлежах и аз, в която се обсъждаха интересни теми и книги. Прекарвахме свободните си почивни дни в планината и беше неповторимо…

Но, през една красива есен, Раймонд загина при нещастен случай. Подхлъзна се и се срути от скалата, която катереше. Два дни планинските спасители не можаха да го измъкнат и това стана с помощта на хеликоптер…

И така, вместо в бялата рокля на мечтите – Катерина потъна в черни дрехи… Не ги съблече до момента, в който разбра, че е бременна след мимолетните й отношения с Крум, човек от компанията, който изобщо не й подхождаше по много причини.

Въпреки това, тя реши, че когато роди, той ще започне да мисли по друг начин и заедно ще могат да отгледат детето. Тъкмо обратно – когато Катя роди – Крум забягна незнайно къде по света и я остави да си решава съдбата.

Мислех за Катерина с обич и изпитвах жалост към нея. Какви грехове и на кого изкупуваше тя в този живот – не знаех, а само това, че трябва да я подкрепям. Понякога ходехме на гроба на Раймонд и макар че тя не проронваше и една сълза, разбирах, че той е разровил най-нежните съкровища в душата й.

Може би преживявайки голямата загуба, Катя остана завинаги тъжна и затворена. Чак когато навърши трийсет и пет, се омъжи за Красен Грозни – така казваха на мъжа й.

Не смеех да я попитам как налетя на този екземпляр, защото имах усещането, че беше почти изгубила чувството си за хумор и се боях да не я засегна. След време ми довери, че е привързана към него, заради сговорчивия му характер, но не го обича.

Веднъж се върна след едномесечен престой в някакъв профилактичен санаториум доста бодра и променена, може би бяха минали около три години след брака й, и ми призна, че най-после е срещнала най-голямата си любов…

Той се казвал Иля, бил от руски произход, страхотен веселяк и хубавец. От Балчик. Показа ми снимки от мобилния си телефон. Нямаше значение за нея, че е женен и многодетен баща. За нея по-важно бе, че го обича. В което всъщност, й се заклел и той.

С времето връзката между тях се задълбочи. Започнаха да се срещат тайно, да измислят причини за пътуванията си, да не се прибират с дни.

Красен Грозни започна да вдига скандали и май подразбра нещо за съществуването на онзи Иля. Нещата вървяха към разстройване на брака. Катя очаквано застана зад новата си голяма любов и се съгласи да се разведат по нейна вина. Беше й все едно, важното бе тази любов да разцъфти пред очите на всички, за да се превърне в част от световното щастие.

Повече от две години поддържахме връзка с нея, след като тя, заедно с Иля, замина за Далечния Север, докато един ден потъна някъде, изгуби се, престана да ми отговаря на имейлите и съобщенията, сякаш тежките снегове на Воркута бяха скъсали всички жици, бяха превърнали спътниците в ледени късове, а хората в снежни човеци…

Но когато пристигна месец май, долетя и радостната вест от квартала на Абрадж Ал Байт, Мека, че Катерина щастливо пребивава там с любимия си Халед Ал Беден. Преди това шейхът бил по бизнес във Воркута и там се запознали, в ресторанта на неговия хотел.

Пламнала любов от пръв поглед и дори Иля, който започнал да изпива по едно шише водка на ден, за да бори студа, нямал нищо против раздялата им. На изпроводяк й подарил златен комплект за спомен, за който похарчил последния си грош.

От обич… а може би от радостния финал на тяхната романтична история, осъзнавайки кармичната обвързаност на Катето с любовта, която в нейният случай имаше начало, но нямаше край…

Предстоящи събития

Мисъл на деня