цветно

Любовните навици на неудачниците

Тези няма да ги видиш на екран, въпреки че много хора са разказали много и все подобни любовни истории. Тях няма да ги забележиш, ако седят срещу теб в трамвая. Никога няма да ги избереш за тройка в тоалетната на някой мръсен бар, ако си много хай. Те не изглеждат добре и никога не са опитвали да разберат дали са умни, или пък имат някакви таланти.

Ада и Зефир – имена, звучащи красиво. Ада и Зефир – дълъг нос върху сухото ѝ лице и рехави зъби под ретро мустака му. Той пуши, тя е пристрастена към мрънкането, защото не ѝ стиска да вдига скандали.

Сигурно никога нямаше да се запознаят, ако не беше една от онези дупки в центъра, в които все още позволяват да се пуши вътре, където той си разля пиенето върху нея, опитвайки се да извади запалка от джоба си. Понеже беше много пияна, а и не умееше да крещи в лицата на непознати, тя започна да дудне нещо под носа си. Зефир за пръв път се почувства гузно. Всички кучки преди нея му бяха искали пари за химическо или поне още "едно-две пиенета", но тази просто наведе глава и май го игнорира. Това секна глътката му. Той седна до нея и опита да се извини. Ада говореше толкова тихо, че пиянските му уши нищо не й разбираха. Искаше да и предложи нещо за компенсация, но яко се оплете и подаде запалката, заради която беше станал инцидентът. Това я разсмя:

-Това ти е номер, за да заговаряш жени по баровете, нали?

-Не, просто не те видях.

-Хората никога не ме забелязват.

-Пич, не си ли личи колко съм пиян? Не е заради теб.

-Никога нищо не е заради мен.

-Никога нищо не се е случвало заради хората в този бар, какво очакваш?

-Да ме заведеш у вас.

-Ставай тогава.

Това би била поредната случка с неудачници и просто един грозноват, недодялан секс, но не е.

На сутринта ги налегнал глад и той на шега предложил да отрежат онази част от себе си, която мраят най-много.

-Без нос ще ми е трудно да се задържа на работа, но от задника ти давам без проблем. Ти какво ще режеш?

-Пръстите на краката, ужасно криви са и все измръзват зимата.

За обяд той продължил с пръстите, а тя преминала на меката част от ръцете си. Ада и Зефир се унесли силно замаяни от загубата на кръв и заспали с обещание за вкусен десерт след вечеря…

Съвсем бързо след събуждането коремът ѝ се превърнал в пържола, гърдата му във филе за сандвич, ухото ѝ – в хрупкаво предястие с маруля и сос, тестисите му в деликатес. Дошъл ред на сърцата, но подходяща рецепта нямало.

-Нито алангле, нито в масло ще ми хареса.

-Нито за студена супа стават, нито за в тиган с босилек.

Готварските книги не давали добри идеи, а месото взело да гние. Ада и Зефир решили да постъпят разумно и сърцата били сложени в камерата, "да се запазят по-дълго"…

Днес сутринта те отворили пликовете, накълцали магданоз, защото бил полезен, добавили моркови за цвят и мащерка за аромат и сготвили, но вместо най-екзотично ястие решили да заложат на прост гювеч – блудкав, без картофи и с дъх на вехта карантия.

Прочетете още от Ирина Денева в блога й wond~IR~land

Снимка: freeimages.com

Cъбития

Мисъл на деня