Любовта е психотерапия

  • Сподели:
Любовта е психотерапия

Близостта на любимия ни позволява да освободим потисканите през годините чувства и емоции, което всъщност означава, че на човека до нас му се налага да понесе тежестта на нашите травми.

Колкото по-близък го чувстваме, толкова повече му се доверяваме. Вътрешната ни цензура пада и започваме да му показваме всичко от себе си. Имаме нужда да ни приеме такива, каквито сме. Имаме нужда да се видим през неговите очи и да се уверим, че "тъмната" част от нас не е чак толкова "тъмна", че всичко е наред.

Истината е, че не бихме допуснали и най-добрия психотерапевт толкова дълбоко в душата си, колкото човека, в когото сме влюбени. Хората, в които се влюбваме, съвсем не са случайни.

Привличаме и сме привлечени от тези, които отговарят на подсъзнателната ни програма, създадена в детството. Те ни провокират да възпроизведем старите си травми в различни модифицирани варианти, за да ги преодолеем. Дори най-трудните връзки не са просто грешка, а имат своята мисия в живота ни.

"Тъмната зона" е онази част от нас, която се е развила в отговор на всичко негативно, с което сме се сблъскали през живота си. Там – дълбоко в подсъзнанието ни, са складирани всички страхове и неизлекувани травми, които често диктуват поведението ни.

Понякога се случва да се скараме с любимия човек за нещо незначително и, някак неусетно, нещата да излязат извън контрол. Не можем да повярваме, че от съвсем дребен повод може да се стигне до огромен скандал.

Това, което всъщност се случва е, че просто и двамата се освобождаваме от събраното напрежение, и двамата сме отключили "тъмните си зони" и от там излиза какво ли не… "Тъмната" част от нас трябва да бъде изкарана на светло чрез споделяне и осъзнаване, за да престане да саботира живота ни.

В повечето случаи обаче сякаш не сме готови да приемем тежкия емоционален "багаж" на другия. Започваме да се плашим при всяко отклонение от представата ни за "нормално". Изисква се отворен ум, търпение и толерантност, за да помогнем на човека до нас в преодоляването на старите му травми. И осъзнаване, че в същото време той помага на нас.

Може би няма да сме толкова осъждащи към любимия човек, ако осъзнаем, че негативната енергия, която привидно е насочена към нас, е всъщност отговор на действията и енергията на други хора в миналото му. Можем да му помогнем като поговорим за детството му, за травмите и болките, които още не е успял да излекува.

И нека бъдем също толкова разбиращи и толерантни към себе си, когато се изненадаме от собствените си емоционални изблици… Както е казал Фройд, всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти. "Нормалното" е измислено от хората понятие, което се променя в зависимост от убежденията на хората.

Човешката природа има огромен диапазон от различни проявления и когато започнем да приемаме спокойно различността, животът ни ще стане много по-шарен и забавен. Любовта и предразсъдъците са несъвместими. За щастие в повечето случаи побеждава Тя.

Автор: Стела Даскалова