Любовта е срещата, мостът между мига и вечността

  • Сподели:
Любовта е срещата, мостът между мига и вечността

Из книгата "Окованият ангел" на Борис Николов:

1. "Само Любовта може да те пречисти и освети. Само тя може да ти разкрие този велик свят."

2. "Любовта е всичко, тя е свята връзка с Бога. А Божията Любов носи изобилния и пълен живот."

3. "Мислиш ли за Любовта, мислиш за вечността. Ако и да се проявява във времето, Любовта принадлежи на вечния живот."

4. "Всеки миг, преживян с Господа, остава за вечни времена в душата ни."

5. "Любовта е срещата, мостът между мига и вечността. Тя прескача леко и през пространствата: Когато Любовта посети едно сърце, някъде в Космоса се туря началото на едно слънце."

6. "Истинската сила е Любовта. Истинската свобода е животът с и в Бога. А истинската реалност е светът на Духа, който е красота, творчество, сила и свобода."

7. "Вярата е силата, която чувства душата, когато вижда Божия Дух и чувства единството си в Него. А Той устройва всичко и те люби."

8. "Разбрах, че Любовта към един човек, към едно същество, цвете или извор, е връзка с Бога. Затова тя е свята. Чрез нея ти се храниш. Божията Любов струи през всяко цветенце, през всеки извор, от плодовете, от житното зърно, тя ни обгръща и храни. Божията Любов носи изобилния и пълен живот."

9. "За нас остава пътят на жертвата – път ят на любовта, на ученичеството. Най-хубавият път!"

10. "Нашият път е великата Любов. Любовта всичко осветява. Когато Любовта докосне, оживява и възкръсва. Да предадеш себе си на Любовта – това е пътят на ученика.

11. "Любов трябва, само тя разкрива невидимите светове. А Мъдростта – това е знанието, което Любовта ти е дала. Любовта те прави да разбираш живота на всички същества. Много са нейните образи, в които може да се изяви Господ. Всички те ни говорят за Царството Божие. Те са живото Слово на великата Книга на Живота. Да бъде благословен Бог на Любовта!"

12. "Вярата е познаване на Реалността чрез сърцето. Непосредствено познаване на Реалността."

13. "Докато скръбта е в корените, е най-тежка, като се изкачи в стеблото, клоните и листата, и я огрее "слънцето", болката минава. Остава сиянието.Всяка душа принадлежи Богу, затова ще я считаш Негова. Отношенията ти към нея са отношения към Него."

14. "Любовта е велик свят. Отделният случай само въвежда човека в него."

15. "Животът ни е даден, за да го посветим на Господа.Това е всичко."

Борис Николов - достоен за Учителя си ученик

Борис Николов е истински достоен ученик на Учителя си Петър Дънов, защото следва неговите завети, изпълнява дадените от него принципи. Не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а отглежда и развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога.Така става неподатлив на съблазните и изкушенията на Тъмнината.

Влад Пашов разказва как по време на разговор със свой брат, по средата на думите си Дънов се обръща към Борис с думите, че ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си. По-късно, както си спомня този брат, тогава посреща с недоумение тези думи, но когато изправили Борис пред съда за скалъпено обвинение и чул неговите отговори в защита на Братството, разбрал, че още тогава Учителя бил провидял какво е имало да стане.

Борис нямал вид на обвиняем, затова не смятал да се защитава. Ненапразно, през всичките изпитания в живота не защитавал себе си, а свещено пазил връзката с Учителя, т.е. с Великото, със Цялото. Усещал, че не е сам, че с него е силата на всички светли души от Братството. Тя струяла от очите, от думите, от жестовете, от цялата осанка на Ученика.

И когато в края на процеса, преди да прочетат обвинението му и да обявят присъдата за 12-годишния затвор, му дали право да се защити, той избрал особен вид защита. Изпял песен. Всички присъстващи чули защитата му: "До-ще ден, дo-ще ден, той ще бъде светъл ден!" (песента, дадена от Учителя на 02.07.1940 г.). Несломимата му вяра в превъзходството на Светлината смаяла и внесла смут, раздразнение сред съдиите.

Борис Николов

Борис Николов (30.12.1900 - 22.12.1991) е роден в Габрово. Завършва средното си образование в Априловската гимназия, завършва и естествени науки и философия в Софийския университет.

Стремежът му към свобода и духовно развитие го довежда до идеите на Учителя Петър Дънов. Присъединява се към тогавашната група братя и сестри, образуващи малко общество край него. Вслушва се и в съвета на Учителя си - всеки да научи и по един занаят, за да е свободен, затова изучава стенография, резбарство, изработва музикални инструменти и мозайки.

Издава сборника с разкази "Среща с малките братя". На "Изгрева" записва, заедно със стенографките, Словото на Учителя. На лятната школа в Рила оставя резбарските си послания за идващите поколения в гладките скали под "Молитвения връх", също и на "Салоните", до извора в "Ръцете, които дават".

След като Дънов си заминава от нашия свят (27.12.1944 г.), той е избран за председател на Братския съвет, по съвета на Учителя, преди да си замине. Първата му грижа е да се запази Словото на Петър Дънов. Започва процес на допечатване и съхранение на всички негови неотпечатани беседи.

На "Изгрева" се устройва печатна база. Между 1944 г. и 1949 г. са издадени над петдесет томчета лекции и беседи. Новата комунистическа власт преследва хората от Братството. Затова начинанието му е трудно и рисковано за живота на учениците.

През 1957 г. се извършва акция срещу Братството. В цялата страна се предприемат обиски и се конфискува всяка литература, свързана с името на Учителя. Изземат се и се унищожават хиляди томове с беседи, ръкописи, снимки, записки и всякакъв друг тип материали.

Правят се финансови ревизии, инсценират се счетоводни нередности. Авоарите на Братството са национализирани. Борис Николов и други братя са арестувани и изтезавани. След скалъпен процес са вкарани в затвора. През 1963 г. са амнистирани и освободени.

До края на живота си Борис Николов остава на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на Висшето. Изпраща редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството.

В посланията си изнася разсъждения по духовни въпроси, съветва и учи, но всякога с доверие към своите братя и сестри. До самия си край остава и председател на "Бялото братство" в България и работи за него, следвайки съветите и поученията на Учителя си, доказвайки, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки.

Че Духът е неподвластен на материята и на безпросветната мисъл. Че Той живее и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината.

Докрай остава верен на своя духовен пост, на ръководството на Духа, до 22 декември 1991, когато напуска тялото си. Изпращат го малцина, по негово желание. Но заживява в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата, в единствено реалното, все още имащо своите членове Братство,в което Борис Николов все още живее в много души и продължава да бъде техен стожер, духовен стълб.

Докато работи по много строителни обекти и прави мозайки, както и зад решетките на затвора, Борис Николов си записва свои размишления за своя безбрежен духовен свят. Те са публикувани в книгата "Окованият ангел" (2011). Заглавието й идва от името "Окованият ангел" (1872) на прекрасната повест на негов любим руски писател Николай С. Лесков (1831-1895).

До ще ден

До ще ден, до ще ден,
до ще ден, до ще ден.
Той ще бъде светъл ден,
той ще бъде светъл ден,
той ще бъде светъл ден.

Саждай, саждай!
Гради, гради, гради,
добре съгради!
И радостта ще те
добре награди.

Песента, дадена от Учителя на Братството на 02.07.1940 г.