Любовта и защо я нямате...
От HighViewArt
Различни лица, а толкова еднакви.
Уморени.
Наранени.
Нараняващи.
Връщащи стари болки...
От предишни някакви.
А тя, Любовта, не стои на една плоскост с егото ви.
Нито има бизнес план.
Болката от нея е само мъдър учител, старец с бяла брада, който леко ви чуква по врата.
И пита:
Смири ли се?
Облагороди ли се?
Научи ли се?
Дава ли?
Взе ли? Какво взе?
Защото любовта прави това. Лека е. Почти като дишането. Прилича на приятелството, но и тя като него стъпва на пръсти и остава в чистото. Изстрелва те в едни горни Вселени.
И никога не смята. Нито в егота, нито във време.
Защото, приятелю, загубилият в любовта е винаги онзи с високото его.
*
Даващ. Искащ. Да гори!
Това е силата на научените уроци и смелата усмивка.
Затова Любовта е за смелите. А не за страхливците, дето смятат като висша математика уравнение за първокласници.
Затова я нямате! Ако се питате.
Автор: Б. С.
