цветно

Любовта и защо я нямате...

Снимка: StockSnap / Pixabay.com

Различни лица, а толкова еднакви.

Уморени.

Наранени.

Нараняващи.

Връщащи стари болки...

От предишни някакви.

А тя, Любовта, не стои на една плоскост с егото ви.

Нито има бизнес план.

Болката от нея е само мъдър учител, старец с бяла брада, който леко ви чуква по врата.

И пита:

Смири ли се?

Облагороди ли се?

Научи ли се?

Дава ли?

Взе ли? Какво взе?

Защото любовта прави това. Лека е. Почти като дишането. Прилича на приятелството, но и тя като него стъпва на пръсти и остава в чистото. Изстрелва те в едни горни Вселени.

И никога не смята. Нито в егота, нито във време.

Защото, приятелю, загубилият в любовта е винаги онзи с високото его.

*

Даващ. Искащ. Да гори!

Това е силата на научените уроци и смелата усмивка.

Затова Любовта е за смелите. А не за страхливците, дето смятат като висша математика уравнение за първокласници.

Затова я нямате! Ако се питате.

Автор: Б. С.

Cъбития

Мисъл на деня