цветно

Любовта на един луд и една рошла

Вчера, влизайки в сладкарницата на ъгъла, загледах хубав и спретнат  господин. Очевидно  беше леко подпийнал и се хилеше нагло на продавачката. Колко ли търпелива трябва да е била, за да не му пробута номера с паник бутона и да го сплаши с полиция. Явно прехвърчаха искри помежду им, но не онези скандалните, готови за раздор, а тези на една несподелена любов.

Лили - така се казва продавачката - е на около 23 години, с леко разчорлена коса и небесно сини очи. Тя премигваше с дългите си мигли и се кикотеше многозначително на клиентите. Борис, който винаги седеше на масата до прозореца, подпрян на радиатора, оглеждаше Лили от глава до пети. Беше взел една баничка, колкото да мине за клиент. Беше влюбен до уши в малката продавачка, която му пускаше няколко погледа и леки усмивки. Сега Борис бе запленен повече от всякога и гледайки стройното тяло на Лили предизвикваше куп фантазии в пияната си глава.

След няколко часа наблюдение, Борис най-накрая се престраши да заговори малката рошла.
- Мога ли да те попитам нещо?
- Да!, каза Лили с леко пренебрежение в гласа.
- Искам да те почерпя нещо, избери си каквото пожелаеш от сладкарницата и го пиши на моята сметка.
- Ти луд ли си??? Я се махай от тук, с баници ще ме черпи, нацупи се рошлата.
Луд ли? Ами май да, луд е по тази малка надута продавачка, която безцеремонно го засрами.

На следващата сутрин, слизайки по стъпалата на малката кооперация, в която живеех, съзрях полиция и тълпа от шумни граждани. Помислих си, че този път малката продавачка е натиснала паник бутона, притеснена от Борис. Но това би било най-малкия проблем... С отварянето на сладкарничката, Борис издебнал Лили и забил нож право в сърцето й... Останал с нея до последния й дъх, крещейки, че е станало по трудния начин...

И така любовта на един луд и една рошла остана завинаги в малката сладкарничка на ъгъла, до малката маса, близо до радиатора. Там, където започна всичко, там и приключи!

Снимки: http://www.sxc.hu/

Cъбития

Мисъл на деня