цветно

Любовта не е даденост, а извоювана ценност от войната, в която участваме всички

Снимка: facebook.com/RadoslavGizgindzhiev

Пет цитата от "Повече от любов" - най-новият роман от Радослав Гизгинджиев, който се очаква да излезе през лятото на 2017 г.

1. "Загубите на любимите живеят под кожата на гърдите ни. Несбъднатите думи, които винаги сме бленували да изречем – живеят на сантиметри под гърлото. Копнежите по онези, които не сме успели да задържим в живота си, скитат по върха на пръстите ни. Несбъднатата любов живее между миглите ни. В нас живее всичко онова, което не се е случило – и много често то се превръща в красив безсмъртен вампир, който захапва кожата ни от обратната й страна и изсмуква живота около нас."

2. "Той бе преждевременното слънце, което разлистваше най-уязвимите цветове на дърветата посред зима. Разхлаждащият лед през нажежените лета, който разсъбличаше от въздуха тежката горещина. Присъствието му се превръщаше в градушката, която унищожаваше реколтата. Залъгващият дъжд в сърцевината на Ада, който подвеждаше грешниците – мамеше ги, че все пак мъката им няма да е вечна. Бе краткото щастие в очите на покаяните. Грехът в Рая изглеждаше позволен, когато той докосваше най-перверзните струни на безгрешни души, чиито чаршафи ухаеха на вярност и невинност. Той можеше да разпали огън, докато докосваше леденото си сърце до онова, което държеше в ръцете си – сърцето, което всички бяха готови да изтръгнат за него, ако го поиска."

3. "Любовта не е даденост, а извоювана ценност от войната, в която участваме всички – вътрешна битка, в която най-силното оръжие е сърцето. Държиш го смело с двете си ръце и гледаш живота в очите. И тогава обичай, обичай колкото можеш! Не винаги ще спечелиш, но едно е сигурно – тази война е всеки ден и е единствената, която някога е имала смисъл."

4. "Той ме залостваше в душата си. Обладаваше ме като дявол и ме превръщаше в богиня. Разпадаше се в десетки различни любовници, на които принадлежах. Преоткривах се с докосванията му и губех всичко, което съм помнила някога за себе си. Той не правеше любов с тялото ми, този мъж правеше любов с духа ми. Мислех, че с всяка секунда умирам, а всъщност тези секунди бяха пулсът на новия ми живот."

5. "Любовта е моята зима, която малко по-малко ме убива. Трие черти от лицето ми с древните си мистични длани, а зад кожата ми се разкриват нови лица. Прекършва жестовете ми и после се раждат нови. Моят живот е пълен с любов, която не принадлежи на никого. Любовта, която вечно търсиш, ще я откриеш в мен, когато видиш истинските ми очи и това е моето голямо проклятие. Не гледай в очите ми, моля те, само слушай гласа ми…"

Цитатите от "Повече от любов" се публикуват с разрешение на автора.

Мисъл на деня