цветно

Мъдростите, които ни завещаха народните будители

Георги С. Раковски и Любен Каравелов. Снимки: wikimedia.org

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември.

HighViewArt.com подбра 12 цитата от народните будители, които днес звучат повече от актуално:

1. "О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най – славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най – много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.“ – Пайсий Хилендарски

2. Затова се трудя и аз сега денем и нощем да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение, да прочетат писанията ми и да ги използват. И за мене, недостойния. Бога да молят невежеството ми да поправи и потрудилия се с прошка да сподоби…Същото ние сърдечно и на вас желаем…"Софроний Врачански

3. "Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове."Неофит Рилски

4. "Млади юноши! Ви, поколение днешно, България от вас чака в пъприще славно ви да внидите сговорно, племе удрете лъжепророка! Знамен азийски долу да падне ниско, лъва да вдигнете венчана, миру да се провикнете и ви високо: Живи България пак славна!!!"Георги С. Раковски

5. "... достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха… На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци… Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми ... " – Найден Геров

6. "У нас отдавна се е появило мнение, че главната причина, която ни държи под турското иго, произхожда не от силата и не от способностите на турците, а от чорбаджийската подлост. Това е вярно като ден. Аз смело мога да кажа, че народът ще бъде принуден да изколи по-напред чорбаджиите, а после техните помощници, т.е. правителствените злодейци." – Любен Каравелов

7. "Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад, а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…" – Любен Каравелов

8. "Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския"Захари Стоянов

9. "Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние заедно с много още славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата "освободителка" и "покровителка"! – Захари Стоянов

10. "Когато изперво видех по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото като преминат младостта си в школото с толкози страх и треперане, излазят и незнаят барем името си да пишат, нито да си сметат, щото вземат и дават, ами по дукените, ако им се случи, понаучават се малко нещо. Почудих се, как през толкова векове не се намери ни един да познай това окаяно състояние и да покаже един прав път към учението. Надеех се барем сега да се обади някой, но отколкото познах, че се трудят за всенародни ползи, ни един не се намира да смисли нещастните деца и да съчини за тях някоя книжка. Това дело възприех аз… Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях." – Д-р Петър Берон

11. "Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? Свободата. Па друго не ти трябва." –  Иван Вазов, из "Чичовци" 

12. "Удряй!"…И Кочо ножът си извади
кървав из гърди й; и чучур червен
бликна и затече, и Кочо втрещен
погледна детето. То плачеше, клето!
„Майка ти не ще и сама на небето!“
Рече и замахна като в някой сън
и възви глава си, пламнала в огън.
Главицата падна, трупът се затресе
и кръвта детинска с майчинта се смеси.
И Кочо пак рече: „Не остана мощ,
но за един удар имам сила йощ!“
И ножът димещи опря с две ръце
право дето тупа негово сърце.
И падна обагрен, грозен, страховит
с отворени очи и със нож забит."

Иван Вазов, из "Епопея на забравените"

Предстоящи събития

Мисъл на деня