Магията на щастието
27 март 2018
Вихърът стихва, когато се налудува.
И вълна към вълна от щастие пулсира.
А птицата волна спре ли да танцува
за блажен покой в гнездото се прибира.
Дните се ронят и с мига умира час,
а слънцето раздава ласки щедри.
С усмивки пуква цвят на розов храст
и славей го дарява с песни ведри.
Зората събужда земята от сън
и камък и стрък в сълзи облива -
така се ражда обич, тъга и звън...
Не е ли това магия красива?
Не е ли това щастието незримо,
от което човек иска сам да се лиши.
В кръговрата на времето неуморимо
щастие жадуват човешките души.
