цветно

Malaysia. Truly Asia.

Malaysia. Truly Asia (Малайзия. Истинската Азия). С това завършва рекламният клип на Малайзия. Това е и първото нещо, което си помислих, слизайки на low cost терминала на летището в Куала Лумпур (КЛ).

Горещ влажен въздух, типичен за Азия, „ръкави“, наподобяващи по-скоро тунел или хале за складиране, неясни табели... Така ме посрещна Куала Лумпур. От обърканите табелки не разбрах накъде да тръгна. Реших, че най-лесният начин да не се объркам е да последвам тълпата. Тя ме отведе до малка задушна зала. Опашката за женската тоалетна се извиваше още от входа, а единственият начин да си кажеш няколко думи с човека до теб бе да надвикаш гръмогласните продавачи на билети за влак, автобус или такси. Да, в Куала Лумпур ти трябва билет дори за да хванеш такси.

Намерих изхода и излязох съвсем спокойно. Неестествено, съмнително спокойно. Никой не провери паспорта ми, нито ми сложи печат, нито погледна багажа ми. Оказа се, че съм излязла от изхода за вътрешни полети, а не за международни. За да се върна до изхода с надпис „International flights“ трябваше да измина целия път обратно до пистите, да мина през митница, за да получа заветния печат и да изляза отново. След повече от 20 минути ходене най-накрая бях навън и то легално. Оказа се, че летището се намира на около 60 км от центъра на града, така че с три превозни средства (автобус, влак и такси) и повече от час и половина път, се добрах до хотела си. А той поне не беше никак зле.

В Куала Лумпур има повече хотели и молове, отколкото забележителности. По-голямата част от забележителностите се намират в „Златния триъгълник“- центърът на града, и могат да бъдат обиколени пеша.

Кулите-близнаци „Петронас“ са може би най-впечатляващата от тях. Те са и символ на КЛ. Заслужава си да ги види човек през нощта, защото са красиво осветени, а и площадът пред тях се превръща в оживено място, любимо както за местните, така и за туристите. Има светлинно и водно шоу, приятен парк и удобни пейки. Ако си намериш свободна, такава, на която не си е полегнал някой клошар или влюбена двойка, седни и се наслади на шоуто.

Merdeka Square (Площадът на Независимостта) е друга интересна забележителност. Там се намират знакови за града сгради. Такава е сградата на  султан Абдул Самад, в която днес се намират три министерства. Точно срещу нея е Royal Selangor Club Complex, построен през 1884 г. като място за срещи на високопоставени членове на британското колониално общество. На Merdeka Square се намират още англиканската катедрала  „St.Mary“, Националният исторически музей, както и Градската галерия. Това може би е единствената галерия на света, в която всъщност няма експозиция. Има само добре направен макет на Куала Лумпур и 10-минутна презентация за града. Националният исторически музей също не е нещо, за което можеш да съжаляваш, ако пропуснеш да го посетиш.

Central market е само на 5 минути от Merdeka Square. Освен фактът, че е основан през 1888 г., в него няма нищо впечатляващо. Сградата е реновирана, предлагат се типични за Азия стоки, но цените са завишени, а хаусът на моменти дори дразнещ. Представи си истанбулския Капалъ Чарши, но с малайзийски стоки.

Също както в съседен Сингапур, и в Куала Лумпур има Little India и China Town. Само че нямат нищо общо с разкоша и очарованието на сингапурските. Индийският квартал в КЛ е толкова невзрачен, че можеш да минеш през него без да разбереш къде всъщност се намираш. Китайският е доста по-колоритен и не би могъл да го пропуснеш, но все пак не може да се сравни с този в съседен Сингапур. Общото са само хартиените фенери, които се спускат по шарени въжета, сергиите с евтини китайски стоки и количките с изкушаващи пресни плодове и различни азиатски вкусотии. Тук можеш да си купиш всичко - от фалшив часовник Gucci за 50 лв., през чанта Hermes, Louis Vuitton или Chanel, та дори до сушено цяло прасенце. Преживяването си заслужава не защото е неповторимо - същото можеш да имаш и в сингапурския или ню-йоркския China Town. Заслужава си, защото КЛ си е truly Asia!

Ако си любител на природните забележителности задължително посети Националния парк Селангор, където ще плаваш с типична малайзийска дървена лодка по р. Селангор, както и Batu Caves - уникални варовикови пещери, в които хиндуистите са изградили свой храм. И двете места обаче се намират на около 13 км от Куала Лумпур. Същото се отнася и за Зоопарка. В града обаче са Градината на орхидеите, Ботаническата градина и тази на пеперудите, както и Аквариумът. Подходящи са за семейства с малки деца, защото са спокойни и приятни за разходка.

Това обаче не може да се каже за улиците на Куала Лумпур. Там е пълна какафония. Колите продължават да навлизат в кръстовищата, дори и на червен светофар. Тротоарите са рядкост, а ако все пак има такива, по тях с привилегия се движат бързащи скутери. На пешеходната пътека се чувстваш сякаш си в България. Ако някой случайно благоволи да спре, трябва да притичаш бързо и да вдигнеш ръка в знак за благодарност. Улиците са прашни, мръсни, постоянно нещо някъде се строи, а ако ти потрябва туристическа информация, можеш да я намериш единствено в някой хотел.

Куала Лумпур може да не е подходяща дестинация за любителите на исторически забележителности. Ако си такъв, по-добре избери Индия или Япония. КЛ обаче със сигурност е дестинация за шопинг маниаците. В града има повече от достатъчно молове, в които можеш да си прекараш не само деня, а целия уикенд. Най-луксозният е „Starhill Gallery“. Състои се от 7 етажа първокласни магазини и заведения и е свързан директно с хотелите „Ritz Carlton“ и „JW Marriott“. „KLCC“ е друг впечатляващ мол. Той се намира под кулите „Petronas“, така че е лесно да го намериш. Аз обаче препоръчвам горещо „Pavilion“. Той е най-новата шопинг сензация в града и е истински рай за любителите на всякакви марки - от GAP и NIKE, до Prada, Gucci, Salvatore Ferragamо. „Pavilion“ предлага и приятни заведения - ресторанти, барове с жива музика, сладкарници, кафенета. Винаги са пълни с усмихнати, супер свежи хора.

Ако си food lover, КЛ е твоето място. Там можеш да намериш от всичко по много: китайска, японска, италианска, мексиканска, малайзийска, индийска, арабска, тайландска кухни… Препоръчвам заведенията в моловете или луксозните бизнес сгради, тъй като там храната е вкусна и най-вече с гарантиран произход и качество. Уличните заведения са подходящи за любителите на силни усещания. Макар че са далеч по-евтини от тези в моловете например, условията в тях са спартански, а добрата хигиена е просто химера. Не експериментирай с храната - поръчвай само неща, които знаеш какво съдържат, за да не останеш неприятно изненадан. И имай предвид, че храната е доста пикантна и мазна, така че чаша свежо smoothie от драконов плод например никога няма да е излишна. Ако ти се пробва нещо типично азиатско, опитай „jiaozi“ - китайски специалитет, наподобяващ малки торбички, пълни с месо или със зеленчуци. От първата хапка ще ти се сторят твърде екзотични, но от втората нататък може дори да ти харесат. Невероятните японски палачинки (Harajuku japanese crepes) Shimino, които можеш да намериш в „Pavilion mall“, са перфектният завършек на обилната азиатска вечеря. Истинска калорийна бомба, която обаче ще те направи истински щастлив поне докато не се качиш на кантара:)

Куала Лумпур безспорно си е истинска Азия. Или поне сравнен със Сингапур, Токио или Хонг Конг, където модерният свят е взел връх. Шумен, прашен, цветен, многолик, екзотичен, едновременно модерен и старомоден. Ще ти се наложи да си стискаш чантата, за да не ти я отмъкнат, или да се пазариш за цената на таксито. Да се пазиш от профучаващи коли и скутерчета или пък от проститутки, които уж ти предлагат масаж в 12 през нощта. И все пак преживяването си заслужава - може би не 100 %, но поне 85. Ако не са ти достатъчни, то вероятно тази част на Азия не е за теб и останалите 15% можеш да потърсиш в някое райско кътче, като съседен Сингапур например.

Снимки: Личен архив на автора

KL Downtown
Cъбития

Мисъл на деня