цветно

Мълчалива съм, докато не влезеш в дълбокото ми и видя, че не се давиш

Снимка: Pexels / Pixabay.com

Аз съм от онези хора, които на кръстовището на живота ще изберат черния път. Неотъпканият. Мистичният. От онези хора, които се усмихват винаги, когато видят небето в розово. Които търсят облаците там и си играят наум с формите им.

Аз съм от онези хора, които не се страхуват от тъмното и опасностите, които носи. Които нямат никакъв проблем да се изцапат, да спят на открито, да се сприятеляват с мравките и насекомите. Да броят раните си, така както броят краката на стоножките.

От онези хора, които обичат високите скорости, адреналина и забутаните места, на които никой не ходи. Обичам да говоря с непознати, да ги изслушвам. Обичам да споделям тишината си с някой. Безкрайно много обичам да мълча. Да танцувам.

От онези хора, които дишат с нотите на музиката. От онези хора, които попиват чуждата емоция. Аз съм от онези хора, които живеят за днес. Които виждат винаги положителното - и в ситуацията, и в хората.

Ценя малките неща и когато човек си спомня за такива, които съм споделила - какво кафе пия, каква храна обичам, какво ме прави щастлива. Обожавам отворените умове и сърца, смелите. Разтапям се, когато някой се разкрива пред мен. Когато говорим на един език.

Аз съм от онези хора, които са деца на света и никога не спират да мечтаят. Които разпределят по равно времето си насаме и онова, което е споделеното.

Аз съм от онези хора, които тръгват, тогава когато няма път и посока. Когато никой не тръгва. Избирам неща, които никой не избира и се държа по начин, който никой не очаква. Давам много повече, отколкото човек може да носи. Не се спирам, не чакам.

Забравям бързо лошото и дори да си ми счупил най-любимата играчка, пак ще си играем. Не деля никой. Не мразя никой. Ценя себе си и Вселената, която има в мен.

Обичам да си похапвам сладко, да спя достатъчно. Не си оправям леглото, но той и живота ми все върви наопаки и на обратно. Мълчалива съм, докато не влезеш в дълбокото ми и видя, че не се давиш. Говоря много, когато се почувствам уютно.

Аз съм от онези хора, които обичат живота и живеят. Понякога се натъжавам, понякога се изморявам, понякога боли, но продължавам с любопитството на малко дете. През цялото време нося любов в себе си, тя ме спася винаги. За нея живея.

Автор: Силвия Крумова

Още от Силвия може да прочетете в SilviÁmica.

Мисъл на деня