цветно

Малките неща от живота

Обръщаме ли достатъчно внимание на дребните неща около нас, търсим ли смисъла в тях и заради тях, от значение ли са за нас или ги пренебрегваме?

Силата на универсалността – без граници, без значение на възраст, пол, националност или език. Универсалността на малките неща от живота. Те се случват на хората и във Франция, в Сенегал, в Румъния, в Алжир, навсякъде. Предизвикават един и същи реакции на удоволствие, умиление или трепетно вълнение.

Когато минете покрай група млади хора, тануцващи на улицата – това няма ли да предизвика усмивка у вас? Пеещи, усмихнати и отворили всичките си сетива, за да се потопят в омаята на малките неща около тях. Напълно непознати преди миг, а вече общуващи и преживяващи заедно едни и същи емоции, хедонистично наслаждаващи се на мига, разбиращи се без думи, потопили се в ритъма на пулсиращия звук от перкусите.

В една лятна нощ в края на юни, на малка улица в Тулуза, Франция, пред местен локал, можеше да се види такава магия. Една магия, която бе обединила под звездния купол непознати млади хора. Те бяха от цял свят и участваха в конференция, посветена на образованието на бъдещето. И те се учеха един от друг. Те искаха да се научат един от друг. Те се научиха един чрез друг.

В една нощ, когато едно дете умира от недохранване в Сенегал, когато една майка изпраща недораслия си син да стреля по себеподобните си в Сирия, или едно дете се ражда в България с увреждане и е изоставено в дом, за да се впише в статистиката на ненужните деца......

В същата тази нощ на улицата пред „El Chivito” не бяха никому нужни преводач, програма или инструкции какво ще се случва. В отрязък от време, едни случайно събрани млади хора, от различни страни и култури, успяха да преживеят и споделят нещо незабравимо, спонтанно и уникално – подканяни от един призив, да се потопят в единен ритъм, да споделят помежду си една емоция. По погледите и лицата им можеше да се разчете само едно изражение – аз съм щастлив в този момент, аз изпитвам удоволствие от случващото ми се, не искам да свърша всичко това.

Разбирам нея и него, този от ляво и този от дясно, и тези срещу мен, аз съм жив/а тук и сега! Предопределението на формалната среща на хора от различни континенти и държави се изпълни, макар и в неформална импровизирана атмосфера. Обменени са положителни послания, осъщесвени са нови връзки, създадени са нови контакти. А може би и приятелства, които могат да донесат нещо ново, изпълнено с положителен заряд, нещо полезно и достъпно за всички.

И като дим от цигара, този сподeлен момент се разтвори във влажния и топъл въздух на нощна Тулуза. Но остана спомена от него. Запечатен в съзнанието за преживяното у всеки един от младежите, за споделеното колективно универсално послание – ние всички сме еднакви! Без значение от коя точка на света идваш, без значение в какъв цвят си оцветен от природата, ние всички сме човешки същества. Ние можем да общуваме и да се разбираме с универсалната сила на непреходните, на малките неща от живота, които могат да те стоплят, които могат да те заредят и да те мотивират да продължиш напред, да изживееш един по-добър живот, надскочил ограничението на личното ти битие.

Предстоящи събития

Мисъл на деня