Малцина проумяват какво всъщност расте в съзнанието ти

  • Сподели:
Малцина проумяват какво всъщност расте в съзнанието ти

Геният, обиколил света, пътешественик, мечтател, откривател, учител, вдъхновител, любител, опитал толкова различни вкусове храна, но и тези на живота, на любовта - сладкото, тръпчивото. Директен, циничен, дързък, смел, проницателен и някак греховен - Антъни Бурдейн.

Искаш да му подражаваш, да имаш тази необуздана лудост и смелост, да водиш същия живот. Да не те държи никакво стоманено въже! Да си спонтанен, но не можеш, все нещо не ти достига, а той ти го поднася на тепсия - сурово, но с финес и със собствен почерк.

И ти си казваш - този човек има всичко! Видял и преживял е това, което аз за цял живот не мога да измечтая. Има перфектната работа, то даже не е работа, то е удоволствие. Слава, успех, живот на приключенеца, динамика на бързи обороти, обичта на хората, оценката от другите успели, които го уважават и му се възхищават.

Тогава защо? Защо всичко приключва с избор, направен от него? С негово осъзнато решение, взима най-драстичния избор.

Сещаш се за широката усмивка на Робин Уилямс в "Пач Адамс", но и много други, припомняш си брилянтния глас на Честър Чарлс Бенингтън и този на Крис Корнел - гласове, които остават завинаги в съзнанието ти. Усмивки и гласове, които още са тук!

Отстрани за теб всичко става изведнъж. За теб е внезапно! Шокиращо, не ти се иска да повярваш. Та нали отстрани този живот е прекрасен! Нали искам да съм на негово място, макар и за ден.

А то не е внезапно! И нищо не е изведнъж! Това седи в главата ти и нищо ново не е в състояние да го премахне. То ще се отключи и ще се премахнеш ти. Ще излезеш вече от затвора и решетките, които са в главата ти! Там са най-нагъсто и сбити!

Приятелите казват, че всичко ще бъде наред, съветват те да потърсиш помощ, казват ти, че те обичат, правят го със сигурност, говорят с теб! Искат да те разберат и силно желаят да ти помогнат, а някои приятели се питат - "че ти какви проблеми пък изобщо имаш?".

Питат се, защото ти си вечно усмихнат, шегуваш се, а животът... Той отстрани е прекрасен, почти райски прекрасен. Необикновен, животът, който искам аз, нали така!

А тези неща приятелите трудно ги разбират. Ти не ги правиш част от тях. Приятелите са на свобода, а ти - в затвора! На тъмно и тихо. Потискал си проблемите много пъти, ще ги потиснеш и сега. Депресията не се подценява, депресията е мой враг и аз трябва да се боря с този зложелател.

А хората казват: "Не го мисли, мисли си за нещо хубаво!". Ще мисля, но как? Няма готови решения за проблемите, всеки сам намира правилния път за тях. Не работи при всички ни едно. На един ще помогне това, на друг ще помогне - друго. Битката я водиш сам.

И малцина проумяват какво всъщност расте в съзнанието ти. Встрани от сцената всичко е красиво!

И ние всички се опитваме да ги разгадаем, да потърсим причината, да намерим логично обяснение. А гениите, гениите просто нямат разгадаване! Сега са свободни вече и те!