цветно

Манила – градът на контрастите

Снимки: Личен архив на автора

И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди на Фамагуста, там дето в гаснещата вечер, дъхът на тропика се чувства. - из "Писмо" на Никола Вапцаров

Тръгвам към Манила със стиха на Никола Вапцаров. Питам се, посещавал ли е Филипините? Или революционната му същност е била в синхрон с жаждата за свобода на филипинските борци за национална идентичност и това го е накарало да пише за тази далечна страна. Надявам се да разбера…

Град Манила е столица на Република Филипини. Отдалечена е на 13 000 км. от България, намира се на остров Лусон. В страната живеят 102 млн. граждани, предимно християни-католици, но има и изповядващи будизъм, даоизъм и мюсюлманство. За Манила се говори, че е един от най-гъсто населените градове в света.

Манила, заедно с предградията, оформят административна общност, наречена Метро Манила, в която живеят около 25 млн. души.

Филипините са архипелаг от около 7000 острова. Климатът е тропичен и има три сезона – летен (март – май), дъждовен (април – ноември) и зимен (декември – февруари).

Филипините се намират на зоната на тайфуните в западния Тихи океан и ежегодно страната е връхлитана многократно от силни бури, някои от които особено опасни за живота и здравето на населението.

Испанският мореплавател Руи Лопез кръщава откритите от него острови на името на испанския крал Филип II. Наричат ги още Испански източни Индии, островите на Свети Лазар, докато по-късно името Филипини се налага като официално за архипелага.

Има легенда, според която Фернандо Магелан, акостирайки на остров Мактан от архипелага, бил посрещнат от войнстващи племена-канибали. Корабите му влезли в неравна битка с тях, били разбити, а самият Магелан е бил убит, изпечен на шиш и изяден.

През островната група са минали като завоеватели китайци, японци, испанци, португалци, англичани и американци. Страната получава суверенитет от САЩ на 4-ти юли 1946 г.

Президентът Родриго Дутерте е и министър-председател. Интересен и устат управник е, предложи във Филипините да се върне смъртното наказание, приложено чрез обесване, за да се намали престъпността.

В една своя реч той нарече папа Франциск "кучи син". Под натиска на ПР-рите си каза, че ще го посети във Ватикана и на колене ще му поиска прошка. В последствие променя решението си и обяви, че това ще е "упражнение по двуличие".

"Първото условие да разбереш една чужда страна е да я помиришеш", казва Ръдиард Киплинг. Предстои ми да усетя всякакви филипински миризми. 

Кацам в Манила след тричасов полет от Банкок. Предупреждават ме, че отивам на неправилното място. Това ме кара да съм още повече любопитна. Но когато вече съм на изхода на аерогара Ninoy Aquino в Манила, разбирам, че е трябвало да се доверя на познавачите на филипинската действителност.

Един спътник от самолета ми, с който си говорихме на борда, дентален доктор от Манила, ми предложи услугите си, ако не ме чакат отпред и нещо не е както трябва. Слава Богу посрещат ме, но всичко е бавно и провлачено за моите европейски представи.

Веднага се сещам за смисъла на испанската дума "маняна", която е като част от въздуха тук и всичко си идва на мястото. Нали испанците са владеели архипелага, това обяснява нещата.

Задръстванията в Манила са чудовищни. Подобни на тези в Москва, но някак си по-азиатски.

Колониалният манталитет не си е отишъл оттук. От летището ме посрещат с обръщението "мам", защото съм бяла и руса жена. Това е съкратена форма на "мадам". До края на пребиваването ми ме "мамосваха" учтиво и с уважение.

Водата от водопроводната мрежа не става за консумация и е наложително да се ползва трапезна или минерална вода. Дори за миене на зъбите. Е, свикнах, това е Азия!

Американското влияние във Филипините е силно изразено. Правителството в Манила има сключено споразумение със САЩ за взаимна отбрана от 1951 г. Америка има военни бази на филипинска територия и счита Манила за важен, ключов съюзник в Азиатско-тихоокеанския регион.

Дъждовният сезон в Манила се изразява в адска жега, кратък но силен дъжд и висока влажност. Облаците над "Кесон Сити" са високи, сиви и тук-там рехави и слънцето почти не се вижда. Стъмва се изведнъж и мрака веднага обхваща града. Звезди няма. Светлините от сградите, колите и уличното осветление са единствените изкуствени ориентири за човешката цивилизация. 

Градът си личи, че е колониален и по испанския форт "Сантяго", който е в типичния военно-отбранителен стил. Намира се до река Пасиг. Наричат го "Светилището на свободата", защото в подземията му навремето са били измъчвани филипинските борци за национална свобода.

Тук са маркирани с бронз последните стъпки на Хосе Ризал преди да го разстрелят. Обявен е за националния герой на Филипините, бил е офталмолог по образование, интелектуалец, писател, художник, полиглот, масон, будител и бунтар. Екзекутират го заради размирна дейност и участието му в борбата за освобождаване на Филипините от испанско подтисничество.

Римокатолическата църква "Свети Августин" е построена от испанските колонизатори през 1601 г. и с божията помощ успява да се запази през годините, устояла на пожари и сериозни бойни действия в Манила. 

Не се качих на калеса. Архаичното превозно средство, останало от времето на испанското владичество, е нарисувана пъстро каляска, теглена от един кон. Има ги по крайбрежните алеи в Манила и са като нашите каручки, които возят туристи по морето и на Боровец и Пампорово.

Атракцията в Манила са популярните Jeepneys - американски джипове, превърнати в маршрутки от градския транспорт. Билетът за тях струва 7 песос. Това са артистично оцветени коли, които кръстосват улиците и превозват местните. Те са като движещи се картини и няма две еднакви на вид.

Манила има прекрасен Морски парк. Намира се на крайбрежната алея в залива на Манила. Направен за посетители от всички възрасти, тук има различни шоу програми с морски животни, подводни аквариуми, екзотични риби, птици, влечуги, рибно спа, развлекателен център и аквахотел. 

Филипинките са красиви жени. Дребни, винаги усмихнати и с фини азиатски черти. Пъргави, скромни и мълчаливи, те са примамливa стръв за компания и женитба от страна на застаряващи чичковци от цял сват. Във Филипините бизнесът с браковете е индустрия.

Другите популярни бизнеси са денталната медицина, пластична хирургия, разкрасяването, масажните центрове и адвокатските кантори, сайтове за запознанства, които също са свързани косвено с женитбите. И разбира се професиите, традиционно свързани с морето.

Филипинските boys-girls не са изключение и развлекателната индустрия е създала национални звезди, които пълнят туристическите барове с уменията си.

В Манила има охранители пред всеки офис, сграда, учреждение, банка, МОЛ, музей, хотел, ресторант, църква, пазар, дори и в масажния център. Навсякъде, където ходих, се пазеше по строги секюрити правила.

Мъже в униформи, на повечето места с оръжие и палки, а пред хотела ми и с пушки, тип помпи, съблюдаваха за реда и спокойствието на хората. Първите дни се стрясках, но след това свикнах, както правят манилци.  

Страхотни небостъргачи са в съседство с бордеи. Тази картина е обичайна в Метро Манила. Центърът е в колониален стил, с красиви сгради от испанско време. Но бордеите са потресаващи.

Във Филипините се цени и издига в култ образованието. Казаха ми, че в Манила са двата най-стари университети в Азия. Това са основаните тук католически университети "Свети Томас" през 1611 г. и "Свети Карлос" през 1595 г. Първият е дело на доминиканските монаси, а вторият - на йезуитите.

Местните пазари са колоритни и броденето по тях остава незабравими спомени. Кипящи мравуняци, така ги нарекох, изпълнени със стока, провикващи се продавачи на плодове, зеленчуци и храни.

Малките печени, с изключително примамлива кожичка прасенца, са хита за мене. Продават се направо на улицата и хората с удоволствие си купуват за обяд или като храна за вкъщи.

Река Пасиг е екологично мъртва. Тя е плаващо бунище, минаващо през Манила, клоака, около която живеят хора. Инициират се доброволчески кампании за почистването й. Но ще са нужни доста средства и координиране на усилията между официалните институции и природолюбителите, за да се получи някакъв ефект.

"Хало -хало" на филипински език значи "смесен". Моите манилски приятели ми казаха, че това е техният национален десерт, нещо като запазената им марка. И обезателно трябва да го опитам.

Представлява смес от сладолед, кокосово мляко, желирани плодови бонбони, парченца от различни плодове, каквито има под ръка – манго, папая, личи, банани, киви, диня, дуриан и др., оризови стърготини, сладки семена.

Поставя се и натрошен лед на ситно, разбърква се и се сервира в чаша с високо столче. Това си е чиста мелба, реагирах аз, а моите хора се шегуваха, че се опитвам да им прекръстя "хало-халото" им. Десертът е приятен, особено в горещините е точно таман.

Филипинската храна е смесица от филипински, испански, китайски, японски, арабски стилове, местни продукти, подправки, ориз, семена, бамбук, тапиока, меса, морски продукти – риби, скариди, рапани, раци, миди, медузи, речни риби, водорасли и пр.

Вкусна, с широк спектър на усещане върху небцето и последващ, вторичен ход на вкусовете, при преглъщане на хапката. Цветовете на продуктите са ярки, колоритът на ястията е важен и е в основата на майсторлъка на тамошните готвачи.

Филипинците ядат първо с очите си, после поемат храната и я оценяват с вкусовите си рецептори. И накрая се наслаждават със стомасите си. Не видях дебел филипинец! Сигурно е от лютите подправки, които задължително консумират, за да се живеят здравословно.

Казват, че Филипините са опасно място. Да, Манила е на края на света. Може би погледнато географски и от позицията на Гринуичкия меридиан, далече е. Това не е най-сигурната държава за посещение. Но е интересна, пълна с живот, с богата култура, история, традиции и високо небе. Въпреки облаците, то е сякаш два пъти по-далече, отколкото можеш да го прецениш, като го гледаш отдолу.

И хората са страхотни, особено, тези, с които се запознах, сприятелих и оставих сърцето си при тях. Мили, забавни, разказват вицове и се шегуват постоянно, те са по детски доверчиви, добри, открити и отзивчиви.

Способни са да бъдат от онази порода, истинските човеци. Не очаквах от моите приятели, които са със силни характери и имат здрави семейни устои, да носят толкова големи и свежи души. Това са най-щастливите и усмихнати хора, които съм срещала. Благодаря им за приятелството!

Известните оризови тераси, намиращи се по склоновете на филипинските Кордилери, се считат за национално богатство и са обявени като част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Никола Вапцаров не е посещавал Манила. Това приемам за достоверно и се надявам тази моя версия да се потвърди окончателно. Продължавам да търся факти по тезата ми.

След полет от Манила до София, самолетният синдром (джетлогът) е убийствен.

Мисъл на деня