цветно

Методи Джонев: 20 поетични прашинки от "Самодив"

В света на "Самодив" миговете от битието ни блестят пленително в тяхната различност и заедност.

А стаеното напрежение между слово и мълчание в тях изговаря най-съкровените и дълбоки истини.

Новата поетична книга "Самодив" на кюстендилския поет Методи Джонев беше представена наскоро на кея при Езерата под гаровия площад в града под Хисарлъка. За промоцията на майстора на краткия изказ пристигнаха много негови приятели и почитатели, сред които някои от Швейцария, Америка, Израел.

Стихове от книгата му поднесе актьорът Душко Добрев на фона на музикалния съпровод на Павел Чавдаров, а редакторът му Пламен Анакиев представи поредния поетичен феномен на Джонев. С годините, сподели той, поетичният блясък на находката, на оригинала при Методи не намалява, дори все повече се засилва. Както и досега, почеркът му не се пилее в многословие, умуваници, конюнктурност, дребнотемие.

А изначалният му порив води към извисеност, изисканост, честност, проникновена съдържателност, мъжествена сдържаност, което издига словото му до естествената и мъдра афористична краткост. Придава му заряда на прекрасните миниатюри – илюстрации на най-неповторимите и решаващи мигове в живота ни, записани неизменно в ръкописния кодекс на книгата.

Така пленителните му малки големи стихотворения успяват да уловят различни мигове от битието в тяхната различност и единност. А тъкмо улавянето на различното в Целостта дава един нов "препис", нова "картина" в душата, в съзнанието на читателя. Обогатява го с неповторимо и окриляващо пробуждане. С нова бъдност за красотата, любовта, добротата, надеждата...

С огнена, изненадваща експресивност, наситена с богата вариативност. С една невидима словесна репрезентативност, заредена с напрежението между словото и мълчанието, с което все още се пазят и изговарят най-съкровените и дълбоки истини.

С "тежката лекота" на битието, в която се усеща сгъстената енергия на пречистването чрез опрощение и вяра в доброто, чрез изконната и ефирна ведрост, живееща в поетическия озон на въздуха.

Ето двадесет поетични прашинки от "Самодив" на Методи Джонев:

ГОТВАРСКАТА КНИГА НА ЖИВОТА

блажните страници
домакините
облизват пръсти.

Преобладават постите, обаче.

***

ФРАГМЕНТ ОТ ГОТВАРСКА КНИГА

Взимаш лъжичка сол
разбъркваш
добавяш сол
и посоляваш на вкус.

***

одраскана душа

в огледалото ѝ мигла
от гранит

***

ЖИВОТЪТ КАТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Със сигурност съдбата ме обича –
редовно ми праща знаци,

кой от кой по-препинателен.

***

НАХАЛОСТ?

Само да не се окаже, че в безсмъртието
смислената дума
е смъртта.

***

Няма жива перушина.

Наоколо – лисичи поглед.

***

ДРЕБНИ МОНЕТИ

Не можеш да купиш любов.
Не можеш щастие.

Виж, хляб може –
дълъг и горчив като нелюбовен ден.

***

ЖЕНА

ми даде ябълка – да я опитам.
С мирис на съблазън.
С аромат на раздор.

***

ТЯ

Свободна и затова – зазидана.
Разгадана и затова – препълна с тайни.

Влюбена, затова.

***

ЛЮБОВНА ИНКВИЗИЦИЯ

Мога да разкажа
за вечерите дивни и утрините китни, наново обещаващи,
но за нощите непаметни не мога
и о, не бива да признавам.

***

САМО ТИ УМЕЕШ ТАКА ДА ИЗЛИЗАШ,
влизайки през парадните порти.

***

ЗА ДА ИМАШ ПРИЧИНА,

веднъж забрави палтото си, друг път шалът.
Всеки път по нещо значително.

Така и не разбирах: към мен ли се връщаш, или от мен.

***

СЕМИОТИКА

Разчленяваш ме на знаци,
значи,
че ме учиш наизуст.

***

УРОК ПО ЛАТИНСКИ

С тялото, особено с устни
будиш мъртвите езици.

***

ВЕРИЖНИ КАТАСТРОФИ

Все му повтарях (на сърцето)
да не прибързва с тия работа (любовите).

***

ИЗ ЕЖЕДНЕВИЕТО

Обезсолвам рани.
Насълзявам плач.

В свободното време опоетизирам.

***

Бях на ти със тъмнината и ако
не знаех що е светло, бих притихнал
там на прага,
внимателно събул очите си.

***

КОЛЕБЛИВОСТ

Идва ми да се напия със не пълни рими
и да изтрезнея в не особено свободен стих.

***

АНТИГРАВИТАЦИЯ

По законите на птиците се уча
да летя в добра посока.

Но човека в мене не помръдва.

***

САМОДИВ

Ловувам
себе си – предимно
в забранените сезони.

Предстоящи събития

Мисъл на деня