цветно

Милано - градът, който пленява сърцето завинаги

Милано се намира в североизточна Италия, област Ломбардия, която е икономическият център и магнетичното и очарователно лице на Ботуша. Милано е и световна столица на модата. Мечтан за посещение град, в който попадам с удоволствие и почвам да търся своята миланска история.

Тя почва след лесен магистрален преход и навигиране около града. Настанявям се в семейно хотелче, на 17 км. от центъра му, в едно миланско предградие, което си е направо село.

Мястото е било хан навремето, сега има международна слава на спирка за прилично пренощуване, отмора и добра кухня, като на вратата му виси постер с оценка 8,5 на Booking.com.

За нивото на реномето му, няма да броим липсата на собственика, който бе пуснал кепенците на хотела буквално и бе отскочил до вкъщи си, за сладка сиеста в петък следобед.

Докато го очаквахме да ни настани, веднага завързахме непринудени приятелства с местните италианци, приятни хора, сърдечни и добронамерени. За закъснението си хотелиерът - сеньор Пиетро, се извини и това беше. Все пак сме в Италия, дори се приема за обичайно! Както казва Пиетро, нали накрая всичко стана belisimo!

Името на Италия има гръцки произход и означава "място, където живеят телета". Впоследствие, телето (бикът) става символ на Северна Италия. В страната живеят около 60 милиона жители, като почти толкова я посещават с туристическа и развлекателна цел всяка година.

Навсякъде е навалица, дори и като си правех селфи, мислих, че на снимката ще се появи още някой, заедно с мене!

За името на града Милано се знае, че има няколко произхода, всеки от които е загадъчно интересен. Заради централното си място в Европа, оттук са преминавали много народи, които са оставили незаличими културни, исторически и езикови следи. На келтски е свято място, славянското му име означава "обичан, мил". Австрийците го наричали Mein Land, откъдето идва по-късно и краткото Милано.

Милано има славата на модна столица на Европа и тук са седалищата на богоизбраните в бранша - Giorgio Armani, Prada, Valentino, Ferre, Fendi, Salvatore Ferragamо, Gucci.

В Милано по улиците, в парковете и в магазините, по ресторантите и в кафенетата се срещнах със стилни дами и господа, за които светът бе модно отражение на собствените им представи за визия, изказ, мислене и комфорт.

Италианците са царе на дизайна. Обувките, чантите и аксесоарите им са с основание еталон за класа, затова те ги носят като естествени рекламни лица на дизайнерите си. И са горди, че могат да бъдат водещи в модата на обличането, всеки сезон.

Да отидеш в Милано и да си купиш нещо последен моден писък е ритуал за късмет. Затова магазините в града са обсаждани от бесни фенки и фенове с финансови възможности от цял свят, които буквално овършават рафтовете на големите модни марки.

Рекламата си знае работата, останалото са само пликове с покупки на маркови стоки за много пари.

Италианският сладолед е също моден бранд. Изкусително вкусен е в джелатиерницата, намираща се в галерия "Викторио Емануеле", където е и престижният 7-звезден хотел Seven Stars Galleria.

В него отсядат автентични международни богаташи, дошли на шопинг в миланските бутици, които са на една крачка разстояние от хотела. Посещават го и короновани глави със свитите си, политици и артисти, всички, които ценят лукса и уникалността.

Сладоледът е донесен в Италия от легендарния Марко Поло през XIV век и оттогава става любимо лакомство за местните и в последствие на целия свят. Италианското джелато се прави от мляко, като се добавят сметана, шоколад, карамел, плодове, ароматизатори, ядки, мед, морска сол, люти чушки, чесън, подправки и т.н. плюс малко магия, за да е така неустоим.

Символът на меката на модата е катедралата "Дуомо" (II Duomo). Когато я видях за първи път, усетих сърцето в петите си. Гледката ме накара да се почувствам като малка човешка прашинка пред силата и смелостта на създателите й.

Свято място, което е свидетел и монументален участник в живата история, религия, култура и политика на Европа. Строена е 500 години в специфичен готически архитектурен стил, висока е 109 м, а е дълга 160 м, има 3400 статуи, като на най-високата й част е поставена позлатена статуя на Мадоната.

Тук през далечната 1805 г. Наполеон Бонапарт е бил коронясан за крал на Италия. Има и вход от 2 евро за посетители и не признаха журналистическата ми карта, въпреки обясненията ми за привилегия, която ми се полага да ползвам.

Миланската "Ла Скала" се намира съвсем близко до катедралата "Дуомо", на площада със статуята на Леонардо да Винчи. Започнала да действа като оперен театър в края на XVIII век, на сцената й са пели големи имена, между които и нашите оперни таланти - Надя Ковачева, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Веселина Кацарова, АнаТомова-Синтова и др.

Сеньор Джовани, милански културтрегер и съдържател на арт магазин в самия център на галерия "Виторио Емануеле", с когото си говорихме за изкуство, се оказа голям почитател на нашата прима Райна Кабаиванска. Познавал я лично и обожавал да я гледа и слуша в "Травиата", където си е партнирала със световните певчески асове Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас.

Той ми каза, че сезонът в миланската "Ла Скала" всяка година се открива с пищна постановка на 7-и декември - деня на свети Амвросий, който е покровител на града.

По миланските улици още отекват стъпките на Посветения. И присъствието му се усеща в паметниците, галериите, музеите, картините, сувенирите и във въздуха. Градът без Леонардо да Винчи не би бил това, което е сега. Казват, че той се е появил в Италия, за да направи света по-съвършен, по-интересен и да вдъхне въображение на хората.

Напредничавият му стил на творчество, наследството от работата му и интересният му живот го определят като икона на световното културно богатство.  Великата "Тайната вечеря" Леонардо рисува няколко години на стената на магерницата в манастира "Света Мария деле Грацие" и тя става вечен пазител на идеите му за светостта на Исус Христос и ролята на сподвижниците му в лицата на  12-те апостоли. Стенописът се счита за висша форма на пренасяне на скритите му мисли и идеи за световната религия.   

Обикалям из Милано. Завалява дъжд, но туристите следват програмите си и никой не се спира заради него. На крак си ближат джелатото или си хапват вкусно миришещите пици. Изведнъж, чернокожи улични продавачи, точно навреме, започват да предлагат пъстри чадъри на тълпата. Купувам си веднага един, обзема ме приятно чувство и вървейки под дъжда, съм като "Жената с чадъра" на Клод Моне.

Успявам да стигна почти суха до замъка на Сфорците (Castello Sforzescо ), който е близо до "Ла Скала". Сеньор Франческо Сфорца започва да го строи за своя резиденция през XV век. Той се жени за единствената дъщеря на херцог Филипо Мария Висконти, синьорита Бианка и за една нощ се превръща от обикновен войник в благородник.

Неговият син - херцог Людовико Сфорца, кани Леонардо да Винчи да участва в завършването на замъка и той наистина показва невероятния си инженерен гений. В работилница в замъка Леонардо измисля и създава прототипи на летателни машини, строителни и бойни съоръжения, зъбчати колела и различни механизми.

През XV век той твори миланската си история цели седемнайсете години, едновременно с това рисувайки и фрески в дворците на благородниците, техни портрети и картини от битието им. Тук създава и "Дамата с хермелина". Сега в "Сфорца" има експозиция за живота и творчеството на Леонардо, която показва как този велик човек от кръв и плът, ум и сърце е отдал всичко от себе си за напредъка на човечеството.

Съвсем до замъка "Сфорца" се намира прочутия милански парк "Семпионе", но не можах да побродя по алеите му, защото нямах достатъчно време, а и дъжда се усили. За сметка на това, опитах вълшебно тирамису с чаша изстудено просеко в кафенето на замъка.

Милано не е само мода, храна, исторически забележителности, Миланската Скала, сладолед, лазаня и пица, замъци и катедралата Дуомо. В късните тв новини видях в хотела, че докато съм кръстосвала спокойно из града е имало престрелка между мафиоти с коли, разчистване на сметки и трупове.

На другия ден карабинерите бяха навсякъде, по кръстовищата, около местата с туристи, дори до ресторанта, където обядвах. Аз си поговорих с един от началниците им, оказа се, че е от Рим и говореше добре чужди езици, което не е много характерно за италианците .

Не познаваше Милано, отговаряше на въпросите ми с дяволита усмивка и имаше онзи италиански чар, който винаги омайва. Без да съм включвала екшъна в програма си за лов на милански преживявания, усетих отблизо автентичната атмосфера, характерна за добрите гангстерски филми.

Разбрах и защо на някои бензиностанциите в Милано първо плащаш на касата, която представлява малко прозорче и някой от обслужващия персонал зад дебелото стъкло отвътре натиска едно копче и чак тогава можеш да си сипеш бензин от колонката в резервоара на колата си. Явно ограбването на оборота не е местен прецедент.

Милано не може да се види и опише с едно виждане. Трябват си повторения. Моята миланска история ще има продължения, живот и здраве. Защото не можах да видя туко-що отворения за посещения стъклен покрив на галерията "Виторио Емануеле" с прекрасна гледка към площад "Дуомо" и кралския дворец, както и стадиона "Сан Сиро" заради грандовете "Интер" и "Милан", дворци, църкви, изложби, ресторанти с уникални специалитети, да гледам опера в "Ла Скала" и т.н.

Чакай ме Милано, отново, защото сърцето ми остана на площад "Дуомо".

Снимки: личен архив на автора.

Мисъл на деня