цветно

Милица Гладнишка: Книгите, които ме промениха

Фотограф: София Вълкова

Актриса, певица, глас в дублажа - така най-кратко (и твърде неизчерпателно) можем да представим Милица Гладнишка. Останалото всеки го знае, защото нейните участия не спират, а талантите й завладяват фенове на всякакви изкуства.

Ето какво сподели Милица Гладнишка за любовта си към четенето пред HighViewArt.com:

"Връзката ми с книгите е изградена още преди да се родя. В ДНК нишката на моето семейство е втъкана любовта към книгата. Всички пишем стихове, проза и обожаваме да четем. В леглото, на дивана в хола, по улицата, в трамвая... Съседите още помнят как майка ми, а после и аз сме ходели по улицата с книга в ръка. Да, така беше. Сега са смартфоните. Те са нашите книги, но... нямат край. А без край няма начало. Чели ли сте края на книгата преди да стигнете до него? Аз не.

В нашата къща няма стена без книги. Още от малка израснах сред купища книги на най-различни езици: английски, руски, немски, френски, китайски, испански, японски. Вместо комикси, със сестра ми, разглеждахме репродукции на стари майстори като Брьогел, Дюрер, Да Винчи, Рембранд. После на импресионистите, кубистите, плакатистите, поанталистите.

Но най-съкровената ми мечта като малка беше да летя в космоса. Там, сред звездите, из огромната Вселена, пълна с чудеса! Търсех книги, свързани с космоса и в една от библиотеките ни видях книга със заглавие…"

Книгите, които са променили Милица Гладнишка са много, но тя успя да сведе списъка до (почти) седем. Вижте как продължава многоточието:

1. "Една одисея в космоса през 2001-та година" от Артър Кларк

Милица: "Разтворих книгата и тя ме погълна! Тайнствената история на черния обелиск, който се появява в пра-далечни времена, когато хората са още маймуни. Но тези маймуни помнят черния обелиск. Помнят съвършената му гладка повърхност и дълбока чернота, от която наднича цялото познание на Вселената. Тайнствено, магично, непознато, необятно е чувството, което те завладява и води страница след страница към нещо необяснимо, което е част от всеки от нас.

Заредиха се автори като Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Кърт Вонегът, Станислав Лем, Карел Чапек - гениални, феноменални, философи, саркастици! Как да не ги харесваш?! Рей Бредбъри с неговия черен хумор и зловещи разкази. Кърт Вонегът, който ти казва: "Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага". Айзък Азимов, който поставя трите закона на роботиката:

1. Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.

2. Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.

3. Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, ако това не противоречи на Първия и Втория закон.

И така стигнах до братя Стругацки. Техните книги са особена плетеница от научна фантастика, криминале, политическа сатира и мистика. Няма друг аналог в световната литература, който да се доближава до уникалния свят на световете на Стругацки. Там има Мокрици, Главанаци (говорещи кучета с големи глави), Прогресори, Странници, Сталкери.

Никога няма да забравя Червеното здание, което се местеше от улица на улица, а вътре се разиграваха жестоки партии шах, в които загиваха истински хора. Или пък, когато властта преследва неизвестен автор на осмиващ надпис. Абсурдът е в това, че надписът е изписан в снега с жълта течност (сещате се откъде ;-), а полицаите се опитват да разпознаят извършителя по... ПОЧЕРКА! (смее се)

Това, което ме удари в сърцето бе краят на повестта им:

2. "Пикник край пътя" от Аркадий и Борис Стругацки

Една история за сив, беден, изтерзан свят, в който има зони, пълни с изхвърлена извънземна технология и артефакти - опасни, отровни и толкова желани от богатите. Сталкерите са тези, които рискуват живота си за дребни пари и преминават през ужаси, на които са дали имена като "пачата на вещицата", "месомелачката", "празнотиите". Главният герой има болно дете и търси кълбото, което изпълнява желания. Но, когато го намира... той не отправя молба за здравето на детето си, а изрича думите: "Щастие за всички даром и нека никой не бъде пренебрегнат!".

Имаме великолепни български фантасти. Едни от любимите ми творби са на Любен Дилов-баща, например "Тежестта на скафандъра".

Но книгата, която завинаги остави отпечатък върху мен, е:

3. "Космосът да ти е на помощ, Александър" от Иван Мариновски

Първа част, защото втора няма. Първа част завършва на най-интересното и никой не може да намери ръкописа на втората част! Години наред се измъчвам от любопитство и, както изглежда, ще си умра без да разбера какво се случва накрая. Писателят почива няколко години след издаването на първа част, а после ръкописът на продължението се губи и така...

Историята в книгата описва един консуматорски свят, разделен на престъпни групировки. Свят, в който има "преднощ". Това е този пояс от денонощието, в който всеки жител на Фелания трябва да си сложи шлема и през главата му да минат купища лозунги и реклами (толкова познато на съвременния човек), а децата ги няма. Извънземни ги отвличат. Тъкмо когато нашите герои надушват прясната следа и чуват детски глъч из галериите на тайнствена пещера... и първа част свършва. Къде са децата? Къде са?

Книгите... това са безценни светове, създадени от фантазията на хората, усукана в знанията им и чувствата им. Но преди научната фантастика бяха приказките. Страшните, вълшебните, странните. Древният свят на чудеса и демони. Приказките разказват за страшните приключения на смели хора - юнаци, принцеси, дяволи, самодиви, таласъми и царе. Най-страшни са народните приказки. Колкото по-древна е една приказка, толкова по-страховита е тя.

4. "Български приказки" от Николай Райнов

В този чудноват сборник са събрани древни български народни приказки. В тях има лами и змейове, самодиви, великани, вампири. Една от любимите ми приказки е "Вампирова булка". За най-малката царска дъщеря идва принцът-вампир. Половината бял, половината черен. Едното му око е бяло, а другото черно. Идва с черна каляска, теглена от три черни и три бели коня.

Сестрите й решават да идат във високата кула на замъка при вещицата, за да ги превърне в пеперуди и да тръгнат с малката си сестра. След дълъг път пристигат в една каменна гора. Всичко е от камък - дърветa, цветя, птички. Царкинята влиза в една огнена пещера, но сестрите й ще опърлят крилцата си и остават навън. От умора кацат по дърветата и се вкаменяват. Царкинята прави опит да разбере кой е мъжът й, но за наказание я пращат в долната земя. През девет земи в десета. Там тя среща деня и нощта в образа на две баби, които предат прежда. Приключенията на царкинята са дълги и толкова интересни, а светът на българските народни приказки е един от най-богатите!

Обичам приключенията и тайнствени, далечни земи. Замъци, елфи и разбойници! Любимата ми разбойническа книга е:

5. "Роня, дъщерята на разбойника" от Астрид Линдгрен

Съдбата ме отнесе в студиото на Христо Йоцов, който сътвори музиката за постановката по тази книга в Театър "София" и аз имах огромното удоволствие да изпея песента на Роня и да изкрещя адските писъци на витрите - жестоки птицеподобни същества, които дебнат да те разкъсат. О, Роня и приятелят й Бирк - две смели деца, които опознават страшната гора около замъка. Странните джуджета и мъгли.

Обожавам книжния пазар на площад "Славейков". Така, разглеждайки книгите, видях една корица с нарисуван замък. Страшна сила ме привлече към нея и веднага я купих. Заглавието нищо не ми говореше:

6. "Властелинът на пръстените" от Дж. Р. Р. Толкин

Какво да кажа сега? Всичко е казано! Шедьовър! Мракът на войната, завладял душата на писателя, който е бил пряк участник във Втората световна война. Орките, индустрията, малките народи, големите империи. Истории за героизъм и себеотрицание. Истории за силата на единството с природата и как унищожаването й е равносилно на самоубийство, защото сме свързани. Защото това е нашият дом. Гигантското въображение на Толкин бродира безкрайния и изящен гоблен на средната земя, графството, елфите и техните замъци. Горските тайни и гласа на дърветата. Вкусните гозби на хобитите, бляскавите мечове на хората и несметните богатства на джуджетата.

7. Пиесите на Шекспир

"Плам, пламти! Котел, бълбукай!
Адска смес, мехури пукай!"

Вещиците от Макбет бръщолевят гнусни заклинания и страниците на Шекспировите пиеси бясно се разлистват под жадния ми поглед. Хапливи остроумия, призраци, влюбени глупаци и глупави влюбени, страховити крале, жестоки кралици, вълшебство, извезано с изкусните рими на още по-тайнствения поет и драматург. Има много теории, подплатени с доста сериозни доказателства, че лихварят Шекспир бил само лицето, зад което се криели двама знатни благородници. Шекспир е бил неграмотен, едва се научил да се подписва и в завещанието си не е имал нито една книга, която да остави на наследниците си. А благородниците често прибягвали до подставени лица, зад които да крият самоличността си, за да могат свободно да се изразяват без да създават скандали около себе си.

Мери Сидни и граф Ретлънд са били изключително даровити поети и писатели, също така много близки на трупата на Шекспир. Много техни истории и лични приятели са вплетени в пиесите на Шекспир. А за сонетите му се говори, че са дело на Мери Сидни и граф Ретлънд. Мистерии около нас, колкото искаш ;-)

Затова - чети! В книгите е истинското знание. В нета много често плуват пошли текстове, лъжи и лепкава неграмотност. Надарени сме с уникален ум, който може да промени света и нас. Ние сме вълшебници, но за да овладееш магическите си сили, трябва много да четеш.

Спирам дотук. Защото иначе няма да спра. Ще разказвам за пиратските книги "Наследникът от Калкута", за кораби, морета , туземци от "Остров Тимбокту".

А поезията? О, като малка пишех писма на Димчо Дебелянов с надеждата моите пра-пра-пра-правнуци да ги пуснат по пощата на времето, за да стигнат при поета. До ден днешен чакам отговор от него ;-) А някой ден ще ви разкажа за Христо Смирненски...

"В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент.
...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен."

Всъщност, не ме чакайте, а го започвайте! Заслужава си!"

Заповядайте на музикалния спектакъл на Милица Гладнишка "Титанично" на 28 май от 19:00 часа в Учебен драматичен театър - НАТФИЗ.

Фотограф: София Вълкова

Мисъл на деня