цветно

Миро: Книгите, които ме промениха

Миро. Снимка: Велислава Каймаканова - Ножарова

Певец, композитор, текстописец и продуцент - така най-кратко и точно може да представим Миро (Мирослав Костадинов), който с музиката си отдавна се е превърнал в едно от най-разпознаваемите и обичани лица на българската поп култура. 

Ето какво сподели Миро пред HighViewArt.com за думите, четенето и книгите, които са оказали най-силно влияние върху него: 

"Думите променят Вселената. В думите има и ритъм, и музика.

Мисля, че неслучайно от детството си предпочетох песенното изкуство, а не например инструменталното... Музика с думи...

И така "В началото беше Словото" " и каза Бог - Да бъде светлина":

1. "Железният светилник" от Димитър Талев

Миро: "Що за идиот (не по Достоевски) е повдигнал обвинението "прояви на великобългарски шовинизъм"?!? След лудостта на трудовите лагери, сред тишината на социалната изолация Димитър Талев поставя началото на тетралогията "Железният светилник". България и Македония ще останат заедно чрез нея...

Първите глави са като първото влюбване, вече никога няма да си безразличен към нея... Свинтила (за него по-натам) казва, че Талев "пръв у нас извървя пътя от Маркс до Христа".

2. Библията - 66 боговдъхновени автори , между които Моисей, цар Давид, Апостоли Йоан, Петър и Павел

Миро: "Когато на 13-14 години се сдобих с първия си Нов Завет в превод на Славейкови, дали подозирах, че това ще предопредели съществуването ми... Библията е духовна конституция, история на света, поезия. Йешуа Бен Йосиф – Месия - Иисус от Назарет остава най-обичаната и до ден днешен най-хулената личност в човешката история...

Втората книга на Соломон (Еклисиаст) е също така и заглавие на първия и последен албум на групата, в която бях. Името на групата идва от новозаветното "χαρις"- Божествен дар. Каризматично."

3. "Моето семейство и други животни" - трилогия на Джералд Даръл (или Дърел)

Миро: "Слънце... Детство... Животни.... И едно "лудо" семейство...

Джери е моят най-добър литературен другар, откакто на 8 години се "запознах" с него и дори сватбата ми беше на неговия вечно зелен остров."

4. "Светът на Диска" от Тери Пратчет

Миро: "Чай, бисквити и книга от поредицата ми стигат за бягство от реалността."

5. "Сонети" от Уилям Шекспир

Миро: "Ти музика си, но защо тогава,

посрещаш с болка всеки пеещ звук.

Защо обичаш мъката с такава,

Любов и радост, като никой друг."

Честно, колебая се между преводите на Свинтила и Валери Петров. Може би Свинтила е повече в духа на сонетите, а Валери Петров по-близо до точността в изкуството на превода. Аз ги харесвам поравно. Вие какво мислите?"

6. "Сто години самота" от Габриел Гарсия Маркес

Миро: "Книгата, която съм боледувал най-дълго (и "По пътя" на Джак Керуак). Първите редове са стъпки в блатото на Макондо и чумата на безсънието..."

7. "На изток от Рая" от Джон Стайнбек

Миро: "Дали си на "Улица Консервна" и береш "гроздовете на гнева" през "зимата на нашето недоволство", за мен Стайнбек обобщава всичко с двете думи в края  на "На изток от рая".
"Ти можеш."

8. "Рекло телето дъба да мушка" от Александър Солженицин

Миро: "Прочетох я наскоро и в нея е ключът от "раковото отделение"..."

9. "Спасителят в ръжта" от Джеръм Дейвид Селинджър

Миро: "Истинска поп музика в литературата. Както "Мона  Лиза" излезе от рамката си и стана поп икона, така "спасителят" на Селинджър вече не е само книга. 

Но пък книгата ме отведе в "цъфналата ръж" на Роби Бърнст. Пиесата "Шест степени на разделение", филмът "Теория на конспирацията" (и т.н) са само малка част от легендата "Спасителят в ръжта".

Препрочитана отново и отново..."

10. "Играчът на рулетка" от Фьодор Михайлович Достоевски

Миро: "Понякога началното изречение е това, което те зарибява. ("Утрото, когато превъртях беше прекрасно." - "Гняв" от Стивън Кинг)

За мен "кукичката" към Достоевски беше "Играчът".

11. "Бледа синя точица" от Карл Сейгън

Миро: "Знаменитото. "Това е тук. Нашият дом. Това сме ние. Всеки, когото обичате, всеки, когото познавате, всеки, за когото сте чували, всяко човешко създание, съществувало някога, е изживяло живота си тук..." е само началото на едно дълго приятелство с "Космос-а" и Сейгън."

12. "Пътуване до края на света" от Людмила Филипова

Миро: "Не само защото е съвременен български автор. Не само защото много я бива в пътеписите. Дори и не само защото това е пътуване и към себе си, и към постиженията на българските антарктици...

А защото е интимна, същевременно космическа като Сейгън, и мащабира мястото ни в общата картина. Препоръчвам!"

13. "1984" от Джордж Оруел

Миро: "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото."

Добре дошли в бъдещето."

Предстоящи събития

Мисъл на деня