Младите емигранти
Безмитна зона, в която мечтите и сълзите се сблъскват. Бойно поле – любов срещу омраза. А по средата ние, с куфар в ръка, чакащи да отидем отвъд хоризонта.
Да открием нови светове. Светове на сбъднати мечти. Светове на болка и разочарование. Светове толкова големи, а ние толкова малки и наивни.
Седим и чакаме с часове, а бъдещето е толкова неясно. Вече няма връщане назад ... трябва да вървиш ... но какво те спира? Дали молбите на мама или чувството за вина, че изоставяш всичко и всички? По лицето на баба ти се спуска сълза. Но поеми си дъх, чедо.
Не страдай, не таи вина. Виновни са тези, които ни ограбиха, заради тях оставяш семейството си. Заради тях настана тъмнина. Заради тях ще скиташ, заради тях се чувстваш като чужденец в собствената си страна. Стискаш еднопосочния билет и тръгваш.
Там те чака светът. Върви, птичке. Но никога не забравяй, че твоето гнездо е тук, у дома. Там ще намериш и научиш много неща, но помни, че ти винаги ще имаш връзка с родната земя.
Тук са твоите корени, тук те поливаше дъждът, тук порасна, тук видя реалността. Грозната реалност, от която бягаш сега, но тя пак ще те застигне.
Какво ще намериш там, емигранте? Не зная. Но любов и късмет ти желая. А за нас, тук, не се притеснявай. Но, чакай... това е лъжа. Защото младите заминавате и България остана сама.
Красивите планини и реки плачат нощем, не чуваш ли? Морето с бурните вълни жадува за твоя допир. Не усещаш ли? Не, ти вече излетя. Още една птичка си тръгна, Българийо! Още една... Но знай, че каквото и да става, ти винаги ще си едно от нашите красиви деца!
А през пролетта, ела си у дома. Ние ще те чакаме винаги с отворени ръце.
