цветно

Морска история, написана на късче хартия

Снимка: pixabay.com / croisy

Неделя тръгна с джапанки в ръка, спирайки се от време на време да вдигне някоя изхвърлена на брега раковина. Най-обичаше така. Да върви боса по пустия плаж, рано сутрин, преди "голямата глъчка" да се настани с шарените си хавлии и да изпълни въздуха с какви ли не звуци.

Наведе се да вземе една розова мида, когато погледът й бе привлечен от зеленикаво блещукане в пясъка. Беше бутилка. Поожулена и зеленясала. Със сгъната на две бележка в нея.

- Виж ти! - помисли си Неделя, развълнувана от неочакваното си откритие. Нямаше търпение да извади запушалката и да пусне пожълтялата от времето тайна на свобода. Като дух от бутилка, изпълняващ желания. Каква ли история беше побрана в тази импровизирана прозрачна библиотека, подскащача по вълните?

Неделя отпуши запушалката и нетърпеливите думи на заключената история започнаха да кръжат около главата й. Морска история, написана на късче хартия. Само с две букви. В нарисувано с химикал криво сърце.

Заслуша се в шепота на кръжащите около главата й думи, бърборещи нещо със странен акцент. Не разбираше всичко, но тръгна натам, накъдето я водеха думите. Към една далечна любов... От времето на черно-белите снимки, започнала през едно лято... На един бряг.

Дошла с буботенето на моторницата, минаваща покрай приветливите лица на цветните вили, накацали по хълмовете. С радостта, блещукаща по белите платна на поклащащите се на брега платноходки, усмихнати от надвесените по терасите разцъфнали храсти. Бели, цикламени, розови, бледолилави...

Разхождаща се из лабиринтите на тесните каменни улички с разговорник в ръка. Събираща спомени сред руините, останали от старите амфитеатри. Изтупваща праха от бялата си ленена рокля.

Хванала протегнатата към нея ръка. Тръгнала след уханията на лимоновите горички, набързо записвайки нещо в своя специален кожен бележник. Обещания, повторени от ехото на кея. Написани на късче хартия. Само с две букви. За него и нея. В едно малко криво сърце. Завинаги.

Неделя се усмихна и сложи отново бележката в бутилката. Някой започна да забива чадъра си зад гърба й.

Време беше да се връща обратно на своята лятна веранда. С наредените по дървените парапети морски съкровища, които си събираше всеки ден. Вече знаеше какво ще сложи на празното място отляво.

Из "Малки приказки за всеки ден", Македонка Шутова

Cъбития

Мисъл на деня