цветно

Муза

Снимка: Sabine Sauermaul / Pixabay.com

Искам да работя като муза. Искам да съм муза на творци. Да вдъхновявам изкуство. Да бъда тази, която дава искрицата на креативността.

Искам в главата ми да възникват идеите на големите. Първо в моята глава. После деликатно, с такт, с финес да им загатвам. Да дам живот на одухотворените творби.

Да вдъхновявам създаването и да подтиквам гениалността. Да излъчвам поезия, да внушавам музика, да визуализирам живопис. Искам да съм началото, зачатъка на изкуството, неговия дух и дъх.

Искам по право да присъствам на премиери. Искам да пия шампанско с черен хайвер в салоните и да обсъждам с композитори творбите им. Искам да бъда на червения килим в Кан и Венеция, нежно облегнала ръка на лакътя на наградените. Искам да съм тази, която е причина за феерия, сияние и блясък.

Искам с лекота да разплитам заплетени сюжети, либрета и сценарии. Искам небрежно да отпивам от кафето си, докато подхвърлям фабулата на бъдещия носител на "Гонкур". Искам споменът за извивките ми от онази нощ да оживява върху бялото платно. Искам да обезсмъртя безсмъртните.

Искам го, защото мога. Мога да бъда муза. Да бъда тази, която вдъхновява, която изкушава, която одухотворява. Мога да внушавам тънки мисли и тежки замисли. Да бъда и пребъда в паметта на творците. Мога го. Да бъда муза.

Бих го обяснила и по-ясно, но в момента ми е невъзможно – чака ме пране и гладене, а сетне имам и да си приготвя обяда в кутийката за утре, че няма как да се храня в обедната почивка на ресторант с тази касиерска заплата...

Мисъл на деня