На какво мирише Лятото?
Жълтото и червеното се преплетоха и на небето разцъфтяха оранжеви облаци, които бавно започнаха да загръщат последните слънчеви лъчи и накрая остана само една блестяща червена линия на хоризонта, гаснеща малко по малко, докато изчезне напълно.
И там, в притихналия здрач, отворил душата си за цветовете и звуците на природата, човек разбираше от колко малко, всъщност, имаше нужда. От любов и свобода. Толкова просто.
- За мен песента на щурците винаги мирише на лято - засмя се тя.
- На лято? - попита той - А на какво мирише лятото?
- Това е ароматът на изсъхналата трева и полята от лавандула, на дивите къпини и танцуващият между слънчогледите вятър, това са следите от босите крака на децата, узрелите праскови и пукнати дини... Адриана се засмя.
- Ето, на това мирише песента на щурците. Ако поискаш да видиш и цвета на песента, трябва да продължиш да слушаш, ще видиш бледорозовото небе и прозрачната роса на утрото, яркото жълто на слънчогледовите пламъци, обагрящи деня, оранжевите отблясъци на залеза и светлите сенки на ноща.
И всички тези неща имат свои звуци, които щурците вплитат в песента си и я правят незабравима. Песента на щурците е всъщност магията на лятото в звук, цвят и аромат.
из "Сезонът на мечтите", Македонка Шутова
