Най-трудната съдба

  • Сподели:
Най-трудната съдба

Един човек все се оплаквал. Постоянно се жалвал:

– Защо, Господи, си ми дал най-трудната съдба? Защо си ме натоварил с най-тежкия кръст? Виж другите как безгрижно си живеят, все едно нямат тежест на гърба си, а аз изнемогвам под моята…

Чул го Бог, взел го със Себе Си и го завел в едно хранилище.

– Човече, ето тук са кръстовете на всички хора. Мери, претегляй, избирай – вземи си този, който ти си харесаш. И човекът започнал да рови, да прехвърля, слагал на гръб, преценявал на ръка… Отделял настрана, връщал се и пак избирал.

Накрая взел един:

– Ето този си избрах, Господи. Той е най-лек. Има такива тежки и смазващи, а този е като перце.

Бог се усмихнал и казал:

– Ех, човече, човече… Знаеш ли какво направи? Ти избра пак твоя си собствен кръст…