Не бъдете фалшиви герои
От Нели Славова
Странно нещо е времето, пишеше някъде. Тежало най-много върху тези, които имат най-малко от него.
Времето е всичко. Не знам дали е пари, но е всичко. Във времето минава животът ни. А през живота ни минават много празни приказки, думички, изгубили значението си и лъжи. Много лъжи.
Отначало, когато сме деца, всичко тръгва много наивно - разбира се, че има дядо Коледа, белобрадият старец не само, че съществува, но съществува и място, където той живее и лично с двете си ръце веза играчки. Има и джуджета, а също и някакви елени, които летят.
Сега си представи, че това е само началото на лъжите ти. Представи си още колко лъжи ще изречеш и ще можеш ли в един момент да правиш разлика.
С празните приказки нещата не са по-различни. Ще се видим ли? - Даааа, утре ще ти се обадя! Ти си голям симпатяга. Ще дойда, да. Ако има нещо - разчитай на мен.
Или в това предаване "Черешката на тортата", където всеки втори прави ремонт в тях и кани гостите си другаде. Ми не... Просто не искаш хора вкъщи. Да те видят, че живееш мизерно или пък не искаш да ти цапат.
Просто кажи истината, бе! Няма да се видим. Няма да се обадиш! Няма да ми свършиш тая работа и тва е. Защо трябва да седим и да става една логорея от болезнено фалшиви празни приказки. Ми не е гот.
Той ми е голям приятел. Ма не ти е приятел, той не се интересува от живота ти. По-страшно е, когато празната приказка дотолкова се всели в човек, че той вече друго освен нея не може да дрънка.
Веднъж бях с една жена, няма да й казвам името. Имахме бал в заведението. И тя идва при мен... паникьосана от хаоса в мислите и главата си. Не знае как да ме заговори и какво да ми каже. И започна - Тоя с голата глава, виждаш ли го, гей е. А тази с червената рокля - казват, че е ку*ва, има три деца обаче, добре си ги гледа. А тази дебелата е шефка на известен завод. Тези пък там вече не ги познавам.
Викам на жената - Знаеш ли, че това, което правиш е грозно. Махленско. Пазарско. И просташко. Подобни селски клюки за хора, които даже не познавам, не ме вълнуват. Защо ми говориш празни приказки?
Когато зададеш на такъв човек директен въпрос, без шикалкавене, в първия момент той е много паникьосан. Не е свикнал нищо да го питат директно. Свикнал е да живее сред клюки. А няма нищо по-сладко от това да клюкариш за човек, който не познаваш. Тогава мозъкът ти позволява на въображението ти да се развихри и отключи в неподозирани размишления.
Да говориш зад гърба на човек, който дори не познаваш и не си в личния му кръг е тера селско. Говори за теб кофти неща, издава, че си гнида, крие, че имаш комплекси и обичаш да се ровиш в чаршафите, гърнетата и менструациите на хората. Еми, кръчмарско е. Не се прави така.
Сега за истината. Да можеш свободно и без напрежение да казваш истината е уникално чувство на свобода. Няма да дойда. Не ми се занимава. Косата ти не е ок, мазна е. Дебел си, не си слаб. Мисля, че не искам повече да те виждам. Нахална си. Не ми харесва начинът, по който ми говориш. Абе... Нирвана. Във всичките й форми, нирвана.
Истината не винаги е приятна. Тя, за разлика от празната приказка, може и да е кофти. Може да не гали слуха. Може да стане обидно. Може човекът да не е подготвен за директна истина. Защото около него всички говорят за дядо Коледа и за елени в небето.
Пък и за кво да се залъгваме, на тая планета имаме оскъдно време. Нищожно. Дай да си казваме истината, да си говорим честно, да няма празни приказки и недомлъвки.
Робин Худ е бил голям пич, ама и той е измислен, за да може и ти, и аз да сме добрички. Също както и дядо ти Коледа. Виж в Адам и Ева вярвам. Но в равенство между половете - не. Не сме равни. Не лъжете.
Лягайте си на възглавниците със спокойствието, че днес сте говорили истини и имайте самочувствието на такива хора. Не бъдете фалшиви герои. Празните приказки, лъжите и клюките са за слабаците.
