цветно

Не мога повече така

Снимка: pixabay.com

Тези думи често се казват с глас, наситен с гняв, болка, понякога отчаяние или умора. Стигнали сме до ръба на търпението си и вече не можем да понасяме насилието у дома, алкохолизма на близките или своя, високата си тревожност, проблемите с теглото си, с партньора, с децата, с работата, със собственото си тяло. Ситуацията изглежда тежка и събужда състрадание.

Но когато чуя тези думи, се радвам, защото те са знак за промяна. Особено ако в тях се усеща решимост за действие, а не само търсене на съчувствие. Обикновено те довеждат човека в кабинета на лекаря, за да се погрижи за здравето си; в кабинета на психолога, за да се справи с тежките си взаимоотношения; в спортната зала, във фризьорския салон, в университета, на курсове и школи.

Това е първата и най-важна крачка – да осъзнаем, че имаме проблем, а втората крачка е да потърсим професионална подкрепа. Оттам насетне, стъпка по стъпка работа с проблемите, и промяната идва. А след време човекът се чуди – какво ме накара толкова време да живея живот, който не ми харесва?

Една от причините да чакаме дълго, преди да се погрижим за себе си, е липсата на увереност, че нещо въобще може да бъде направено. Ако в детството ни мама и татко често са ни възпирали, критикували остро или са вършили всичко вместо нас, израстваме "заучено безпомощни" и не вярваме, че можем да променим живота си. Не можем да отслабнем, не можем да поискаме повишение, не можем да си потърсим по-добра работа, по-добро място за живеене, по-приятен партньор.

Учени сме да сме търпеливи, което е полезно, когато трябва да почакаме семенцето да порасне и да се превърне в дърво. Но прекомерното търпение, когато ни боли, е вредно.

Обикновено търпението върви ръка за ръка с надеждата, че нещата ще се оправят от само себе си. Да, понякога се случва. Но по-често, както е казал Айнщайн, правим едно и също и очакваме различен резултат, а той не идва.

При проблеми в отношенията с близки хора или с партньора човек чака, вярвайки, че всичко може да се нареди, стига само другият да направи нещо. Но ако на другия така му е добре – да пие, да е груб, да използва, да не се съобразява, той няма нужда да променя поведението си и може да страдате от неприятната ситуация години наред.

Ако на нас не ни е добре, "не мога повече така" носи в себе си нужната енергия, за да предприемем промяната – разочарованието, неудовлетворението и особено гневът ни дават нужния стимул да действаме и да разчупим шаблона, който отдавна ни стяга и задушава.

За да тръгнем напред е важно да погледнем по-надълбоко в себе си и да видим какво стои зад всички изброени причини за бездействие – и там ще намерим страха от промяна. Колкото и болезнен да е сегашния ни ад, той е познат ад, знаем, че с него някак се справяме.

Много от нас са възпитани по такъв начин, че нямаме вяра в собствените си способности да се справим с живота и затова ни е страх от бъдещето. Затова не смеем да клатим лодката и понасяме лошите отношения, лошите условия и лошата вътрешна атмосфера.

Добрата новина е, че с работа над себе си, задължително с подкрепата на професионалист – психолог, лекар, треньор, учител, свещеник - това може да се промени.

Тук се обажда и мързелът, който казва – "Защо да полагам усилия и да работя над себе си, я другите да се размърдат?" или "Ама каква работа, искам промяната да стане днес, веднага, без усилия!" За съжаление, на другите може да им е съвсем добре така, а само в приказките златната рибка изпълнява желанията на момента. В живота, за да имаме дворец, се налага да се потрудим, да спечелим пари, а после дълго време да общуваме с проектанти, строители и майстори.

Днес е хубав ден за ново начало. Добре ли ви е така?

Мисъл на деня