цветно

Не можем да искаме от другите да ни обичат по начина, по който ние искаме да бъдем обичани

Снимка: pixabay.com

Винаги искаме от другите отношение, каквото ние намираме за правилно. Създаваме връзки на базата на собствените си разбирания, опит и нужди. А какво ще се случи, когато тези на отсрещния не са същите?

Щеше да бъде много лесно, ако всички очаквахме едно и също, но нямаше и да е никак ползотворно, давате ли си сметка? Всичко, което ни кара да нарушим създадения от нас баланс, което не отговаря на отношението, на което сме свикнали, ни води към едно непознато възприятие и друг начин да погледнем на света. Точно това може да е следващата стъпка, която трябва да направим или пък провидението, което ни е липсвало.

Не можем да искаме от другите да ни обичат по начина, по който ние искаме да бъдем обичани! Хората около нас имат собствено разбиране за любовта и него ние не сме способни да продиктуваме. Когато изискваме определен тип проява на внимание или грижа, от висока важност за нас, ние изразяваме нуждите си, собствените си липси и болки. Това е "любовта", необходима по-скоро на ума и егото, на всяка неувереност.

Другият няма как да надникне във вътрешните ни противоречия, да запълни празнините, които крием от себе си - за тях можем да се погрижим единствено ние. Човекът срещу нас, независимо дали е приятел, родител или партньор, ще ни даде обичта си така, както той я познава и възприема. Може би точно благодарение на това ще се научим да обичаме себе си.

Тогава ще спрем да диктуваме, да оформяме и да създаваме правила. Ще престанем да очакваме и да анализираме всяка дума, изговорена и написана, всеки жест и всяка постъпка, чието значение в повечето случаи е изкривено от нашето собствено болно съзнание.

Ако потърсим хармонията и приятелството първо в себе си, ако осъзнаем колко много от проблемите ни с другите са всъщност наши лични страхове, ще успеем да разберем и самите тях, а така и тяхната любов!

Нека не изискваме от другите как да ни обичат, а да обикнем ние, защото тогава ще се храним от собствената си любов и чуждата няма да бъде вече нужда, а истинност, няма да бъде болка, а дар.

Cъбития

Мисъл на деня