Не можем да променим другите, само себе си

  • Сподели:
Не можем да променим другите, само себе си

Срещаме лице, чиято честота на трептене е такава, че допълва нашата собствена. Когато се срещнем, енергетично се изразходваме един в друг, поради което не се харесваме взаимно, не виждаме нищо в отсрещния и всеки от нас се чуди защо еди кой си счита този за остроумен, когато ние го намираме за крайно глупав.

В подобен случай, ако аз лично съм постигнала малко повече себесъзнателност, не бих се чудила. Вместо да смятам другия за глупав, бих могла да се попитам:

"Какво ми липсва, че не мога да отговоря на неговите трептения? Ние и двамата трептим и ако аз не мога да схвана неговия живот и мисъл, то е защото не мога да възпроизведа неговите трептения. Защо трябва да го съдя, ако не мога дори да го познавам, докато не променя себе си дотолкова, че да бъда в състояние да го възприема?"

Ние не можем да променим много другите, но можем да променим много себе си и би трябвало непрекъснато да се стараем да разширяваме възприемчивостта си. Трябва да станем като бялата светлина, която съдържа в себе си всички цветове и не изкривява нито един, защото нито един не отхвърля; която притежава способността в себе си да отговори на всички.

Доколко сме се приближили до тази белота можем да съдим по силата си да откликваме на най-различни характери.

Анни Безант / myvelikoturnovo.com