Не сме тези, които искат от нас да бъдем
"...Това което е, е.
Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде.
Не е такава, каквато би трябвало да бъде.
Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде.
Не е такава, каквато беше.
Не е такава, каквато ще бъде утре.
Действителността около мен е такава, каквато е.
Аз съм този, който съм.
Аз не съм този, който бих искал да съм.
Не съм този, който би трябвало да бъда.
Не съм този, който майка ми искаше да стана.
Дори не съм този, който бях.
Аз съм този, който съм.
Ти... си този, който си.
Ти не си този, който имам нужда да си.
Ти не си този, който беше.
Ти не си такъв, какъвто на мен ми е удобно.
Ти не си такъв, какъвто искам аз.
Ти си такъв, какъвто си.
Неотдавна започнах да дефинирам истинската любов като безкористна задача да създаваме пространство, за да може другият да бъде този, който е..."
"Приказки за размисъл" от Хорхе Букай.
Животът би бил много по-лесен, ако по-често си припомняме тези думи. И ако се научим да си прощаваме за това, че не сме тези, които искат от нас да бъдем. Ти си ти. Аз съм аз. И няма нищо по-прекрасно и интересно на света.
