Не възприемай нищо прекалено сериозно
Има хиляди причини, обясняващи защо не трябва да взимаме живота и събитията в него твърде на сериозно, но въпреки това го правим. Сякаш сме пристрастени към това да се тревожим и паникьосваме и ако заживеем без да хиперболизираме проблемите си, няма да оцелеем. Какво толкова може да ни се случи и колко от нещата, които си представяме, действително се случват?
В умовете ни много често се развива някаква трагедия и тъкмо когато тя свърши, започва нова. Но в някакъв момент осъзнаваме, че всичко това, което ни е сполетяло в миналото, колкото и страшно да е изглеждало в мислите ни, в крайна сметка ни е довело точно там, където сме сега, и ако живеем достойно, то ние трябва да бъдем благодарни за него.
Някак странно ни звучи, нали? Да не се опитваме да контролираме нищо, да се оставим на течението, да вярваме, че всичко ще се подреди по най-добрия начин и през цялото това време да се смеем, обичаме и забавляваме. Безумно ли е или точно това е най-разумното?
Колкото и да се опитваме да предвидим бъдещето, не бихме могли да го направим и докато някои хора живеят ден за ден и се наслаждават, ние решаваме да изчакаме деня, в който ще сме наредили целия пъзел, за да си отдъхнем и най-после да сме щастливи. А ще дойде ли такъв?
От друга страна ние винаги бързаме - бързаме да изживеем целия си живот в един единствен ден. Притискаме себе си да направим максималното, ако може дори повече от физически възможното, понякога дори се самонараняваме, за да стигнем някъде и да постигнем нещо. А, ако си има време за всичко, ако наистина не сме готови, ако първо е нужно да се променим отвътре, за да можем да се насладим на това, което искаме отвън?
Помислете къде сте стигнали. Животът се видоизменя неусетно - всички тези хора, които сме срещнали, всички тези притеснения, които сме преодолели, всички тези уроци, които сме преминали - ние не ги контролираме. Те ни се случват точно тогава, когато ни е най-необходимо.
Да се справиш със страха, да излезеш от зоната си на комфорт, да рискуваш - всичко това всъщност се случва в съзнанието ни. Не е нищо друго освен разширяване на мирогледа. Ето защо няма никакво значение къде отиваме и какво извършваме, защото ако се обърнем към себе си с подкрепа, вяра и любов, ще постигнем всички наши желания и цели, за които безсмислено сме се тревожили.
И разбира се - ако спрем да взимаме каквото и да било толкова на сериозно.
