цветно

Не всеки проблем трябва да бъде решаван

Снимка: geralt / Pixabay.com

Умората в ежедневието ни често не се дължи на физическа активност, а на постоянните ни опити за решаване на проблеми. Но всъщност прави ли сме да ги наричаме така и до каква степен самите ние имаме пръст в създаването им?

Какво лошо има в проблемите? Може да звучи абсурдно, но нашето притеснение в повечето случаи е предизвикано от самия факт, че някоя от лампичките свети в червено.

Тоест проблемът ни е наличието на проблем, защото то ни задължава да преминем през емоции на стрес и множество неприятни действия. Това, обаче, означава, че ние сме създателите на тежестта, които сами превръщат себе си и в нейни носители.

Ако се е появила трудност, то едновременно се е появило и решението й. От нас никога не се иска нещо по-голямо от истинските ни възможности, но за да го видим, ни е нужна здравословна доза увереност – спътникът на всяка осъзната и зряла личност или поне на запътилите се към нея.

Ето защо, ако подходим с повече спокойствие към неочакваните събития в живота, ще ги виждаме и преживяваме в по-реален мащаб - без излишно преувеличаване, стрес или паника.

Когато спрем сами да си пречим, ще разберем, че драматизирайки, можем единствено да се саботираме. В израз на бунт срещу неприетото, ние се затваряме надълбоко и ограничаваме собствения си достъп до капацитета си.

Ако влагаме истинска ценност в приоритетите си, ще разберем, че добро и лошо се преплитат, за да можем да черпим от всичко и да сме богати наистина. А моментите на паника и гняв са не само губене на време, а и на собственото ни здраве, спокойствие и енергия.

Колкото повече се оставим да ни води течението на проблемното явление, вместо да му се противопоставяме, толкова по-ясно ще се разгръща и разрешава то пред нас. Понякога дори няма нужда да бъдем главните актьори в действието.

Достатъчно ще е да заемем ролята на наблюдател и гледайки развитието на това събитие, да се учим и осъзнаваме. Къде възниква всъщност проблемът? В ума. Затова е важно да сме наясно поне отчасти как работи той.

Мозъкът е склонен да става работохолик, а негова професия е решаването на проблеми. Ето защо, в прекомерното си старание и оставен без надзор, както често се получава, той започва сам да измисля възможни проблеми, просто за да ги решава.

Има една тънка нишка лекота. От нея произлиза всичко. Когато властва тя, отвътре е спокойствие и тишина, но ако ни управлява изцяло ума, няма да можем да чуем дори смеха – онзи, който бихме насочили към себе си, ако можехме да се видим отстрани.

Вижте още прекрасни текстове от авторката на страницата й.

Предстоящи събития

Мисъл на деня