цветно

Не знаем какво искаме

Снимка: pixabay.com / Zaccaria

Хората си мислят, че познават живота, света, дори себе си, но истината е, че ако си признаем колко малко знаем, ще си дадем възможността да се изненадваме всеки ден колко много още има. Въпреки това, предпочитаме да стоим в ограниченото си съзнание, защото обратното би означавало да се принизим в обществото. Ето защо всички твърдим, че знаем какво искаме.

Натискът над човек започва още от детството му, в което се очаква той да е изградил визия за живота си, ако е възможно чак до неговия край. Тогава се насажда и чувството за вина и малоценност в случай, че не сме сигурни за посоката, която бихме искали да изберем.

Като човешки личности за нас е присъщо да се развиваме, а това е и неизбежно последвано от промяна на начина на мислене, личното мнение и включително желанията. Ако си дадем свободата да бъдем различни, а не следваме строго определен етикет, съвсем нормално е да се изменя и това, което искаме.

Дори да се вслушаме само в себе си и да оставим настрана чуждото мнение, което винаги се намесва при изборите в живота ни, ние не винаги сме постигнали пълна хармония, за да твърдим, че нямаме разногласия в собствените си виждания и емоции. Понякога просто не сме сигурни в себе си, понякога желанията ни са продиктувани не от любовта в сърцето, а от пресметливия и манипулиран ум.

Затова често всъщност не знаем какво искаме, независимо на каква възраст сме, какъв е общественият ни статус и какво сме постигнали в живота си. И това е напълно нормално, присъщо за нашата природа!

Когато приемем този факт като нещо естествено, а не като лоша черта или някакъв личен проблем, ще осъзнаем, че красотата и лекотата се крият точно в несигурността. Няма как винаги да сме наясно със света около и в нас, но това не ни прави по-малко достойни, прави ни просто хора - гъвкави, търсещи, преоткриващи.

Доверете се на себе си, вашата природа е създадена така с причина. Всеки въпрос, който изниква в нас ни помага да намираме повече, а всяко лутане ни дава възможността да видим колко много всъщност са посоките. Именно така ние получаваме възможността да се разпрострем из живота отвъд границите на това, което съзнанието ни познава, а интуицията предусеща.

Не се обвинявайте. Човек се стреми към разгадаването на самия себе си цял живот и това е една от най-съществените и интригуващи задачи. Защо се опитваме да приключим с нея още като деца след като давността й всъщност е неограничена?

Предстоящи събития

Мисъл на деня