Необяснимият ни афинитет към еднорозите
От HighViewArt
Виждали ли сте някога еднорог? И не, не говоря за такъв на картина, гоблен или розовото тефтерче на детето ви. Тук става въпрос за истински еднорог - създание, наподобяващо кон, с пищна грива и дълъг спирален рог на върха на челото. А виждали ли сте поне рог от това вълшебно създание?
Дори да не сте се докосвали до подобна магия, в днешно време имате възможност да я видите в парижкия музей "Клюни", разполагащ със зашеметяваща колекция от средновековни битови предмети и произведения на изкуството. Точно там, осветена и монтирана, положена на тъмна бронзова основа, ще откриете стесняваща се бяла кост, която се издига на височина от няколко фута (1 фут=30.48 см).
Всъщност известният рог от еднорог, изложен в музея "Клюни", представлява спираловиден удължен резец на нарвал (китоподобен бозайник, който се среща край ледовитите води на Гренландия, Русия и Канада). Еволюиралите бивни на нарвалите могат да достигнат дължина от 3,5 метра.
През Средновековието характерният за морския бозайник рог се е продавал на високи цени, тъй като хората са били заблуждавани, че е от еднорог. Нарвалският рог от гренландските брегове бързо придобил статута на изключително ценен предмет в централните и южните части на Европа.
Хората (от онази епоха) започнали да насочват поглед към миналото, търсейки древни текстове, чрез които да си обяснят появата на мистериозните еднорози (които така и никой не видял). Погрешно те свързвали съществото с това, което е описаното в текстове от I век на Плиний Стари, чудноватото същество Monoceros - произлизащо от гръцката дума за звяр с тяло на кон, глава на елен, крака на слон и опашка на глиган. Латинският еквивалент на Monoceros бил Unicornis (един + рог).
До XII век нарваловите бивни вече са били масово разпространявани като рогове от чудното създание еднорог. Изключително ценени, те били съхранявани в църкви и смятани за чудотворни.
С преминаването към следващите векове вълненията относно еднорозите не стихвали. Когато италианският търговец и изследовател Марко Поло се отправил към Азия, той видял с очите си носорози, за които вярвал, че са легендарните и приказни еднорози.
Вълшебните функции на митичните създания не спирали да нарастват. Смятало се, че рогът им е способен да свари вода, да я пречисти и дори да лекува. През XIII век в арабската медицина са прибавяли от разпространените рогове в храната за цяр и противоотрова. Тези легенди обясняват и защо роговете на нарвалите се разпространяват толкова бързо в цяла Европа.
Асоциацията с чистотата се е свързвала и с женската сексуалност. Вярвало се е, че само истински чиста девица може да изкуши еднорог и да го хване в плен (така вероятно са си обяснявали факта, че никой никога не е съумявал да види или залови приказното същество).
И така някак парадоксално еднорогът се е превърнал в символ на целомъдрието и женската чистота, въпреки че от древността рогът му е представлявал архетип на фалоса. През късното Средновековие еднорозите са станали символ на множество принцеси и благородници. Това, че са превърнати в символ на чистотата, обяснява и защо най-често са изобразявани в бял цвят.
Истинският разцвет на еднорога като символ в Западна Европа дошъл с късното Средновековие или по-конкретно XIV – XV век. В този период се е родило и най-голямото съкровище, което днес се съхранява в музея "Клюни" - поредицата гоблени "Дамата и еднорога". Тези произведения на изкуството представляват шест гоблена, на всеки от които е изобразен елегантен и красив бял еднорог, стоящ близо до богато облечена благородница, заобиколена също така от лъв, заек и други животни.
През Ренесанса скептицизмът нараствал все повече по отношение на чудотворните предмети. През XVI век хирургът Амброаз Паре, лекар на четирима френски крале, разтърсил обществото с новината, че рогът от еднорог няма никакви лечебни свойства.
Еднорозите обаче продължавали да се появяват спорадично в произведения на изкуството, но твърде рядко, за да поддържат същия висок статут на символ, какъвто имат през Средновековието.
Нещата отново поели пълен обрат в края на XIX век, когато били открити гоблените "Дамата и еднорога", вдъхновили мнозина артисти, един от които бил френският символист Гюстав Моро. От този етап насетне еднорогът като културен символ се преражда, макар и с по-различна конотация.
В наши дни сякаш живеем в нова златна епоха на еднорози. Под този знак се организират масови културни и обществени популярни движения. Бляскави еднорози са декорирани навсякъде - от играчки до дрехи. През последните години това е най-популярната емблема сред малките момичета от Европа и САЩ.
Еднорогът се оказва един от най-устойчивите архетипи, играещи активна роля в живота ни и до днес. Той продължава да се развива като символ и значението му не спира да се изменя хилядолетия, след като е описан за първи път от древните историци.
Още публикации за историята на медицината и фармацията.
