Неповторимата тръпка
Опитах много начини да те забравя, но всички се провалиха. Дори сега съм още по-обсебена от теб. Самозалъгвах се, разкъсах всички спомени на малки парченца, стъпквах чувствата си. И накрая разбрах, че се наранявам сама.
Абсурдно е да забравя начина, по който ме караше да се чувствам. Невъзможно е да спра да те обичам. Не мога, Не трябва, Не искам да бягам от теб! Сега всички граници ми се струват глупави, смешни и безсмислени. Километрите и обстоятелствата ли ще попречат на сърцето? Ти си моето щастие!
А знаеш ли кое е най-хубавото? Убедена съм, че и ти ме обичаш! Безусловно, безумно, безкрайно! Не го признаваш, но го показваш всеки път. И двамата се държим като инатливи деца. Едновременно сме привлечени от всичко рисковано, но и се страхуваме.
Но тази тръпка... Тя е неописуема и неповторима! Струва си да я изживеем, въпреки препятствията. Дори да осъзнаваме, че може да е пагубно, пак сме готови да скочим от най-високото в най-опасното!
