цветно

Николай Хайтов - един живот, символизиращ пътя на българското познание

Николай Хайтов. Снимка: wikimedia.org/Emil Iliev

Светът се варваризира, увълчва се на сладък живот.

И точно консумативната стихия, извъртяната демокрация, демагогията, безродието ще му види сметката. 

На 30 юни се навършват 15 години от смъртта на Николай Хайтов. Родопският властелин на словото, не случайно, е роден на първия учебен ден (15 септември), а умира на последния (30 юни).

Самият той вярваше в предопределението на човека, в онова, което е програмирано и идва "отвътре", което зависи преди всичко от стотиците хиляди генетични "навивки", по неговите думи. Така че сигурно би се съгласил с констатацията, че животът му символизира пътя на българското познание. Както и че с него ни посочва начина за постигане на хармонията. А именно с много труд и неравновесия.

В един разговор със своя зет Никола Гигов той изразява и увереността си, че духовната енергия не се губи, само се прелива от една "чаша" в друга. В това сме сигурни и всички ние, четящите и потапящите се в оставения ни от него скъпоценен "потир" със сурово-нежна и дъхаща на балканска мъдрост живителност.

И ако жаждата ни за нея не пресъхва, ще се връщаме отново и отново към така нужния ни днес негов завет – любов към родното и жертвеност в негово име, без които сме обречени на разпад. Така, както се разпадат зидовете без хоросанена спойка. А без тази готовност за саможертва в името на родината, казва Хайтов, особено при днешния морален срив, Отечеството като понятие е застрашено от изчезване ("Време за разхвърляне на камъни").

Предупреждава ни също, че за това особено ще помогне и така модерната сега хомогенност и асимилация – болестните признаци и белези за остаряване, така различни от уникалното природно разнообразие, от което трябва да взимаме пример. А отродяването на младите хора е по-страшно, отколкото нашествието на вражески сили на територията на България. Но и от този "въртоп-вихрушка" има изход, казва родопският оптимист-сладкодумник.

"Четейки огромното му творчество, казва неговата дъщеря Елена Хайтова, съзнавам как той се е превърнал в своя любим герой Дон Кихот. Герой, който няма нищо общо с практичното, смиреното, разумното." Но пък нали и неговите читатели съвсем нямат нужда от такъв "поумнял" и практичен герой-образец.

За някои от тези най-необходими наши спасителни "пояси" от днешната криза стана дума в разговора ми с Николай Хайтов през 1994 г. при гостуването му в Кърджали по случай неговия 75-годишен юбилей. За "поясите" на решимостта, дързостта, на съпротивата срещу отродяването и обезбългаряването…

- Господин Хайтов, сега от висотата на годините ви, по-често ли се питате за смисъла на това, което правите?

- Всеки се пита, писателят, може би, най-много. Колко пъти съм се питал, дали това , което пишем, е нужно… Но след като 2/3 от това, до което съм достигнал, се дължи на книгите и творчеството, значи има смисъл от писането.

-Кое ви дава стимули за вашата борбеност и решимост?

- Стимулите и поводите са толкова много, че дори не мога да ги изброя. Но най-вече идват при рисковите моменти в живота, като този, в който сега се намира България. Говоря за този срив, който се вихри сега по всички направления - и в материалната, и в духовната сфера. Кина, театри, читалища едвам дишат. Да не говорим за художествената самодейност, тия неща вече ги изкорениха.

Сега пък на топа на устата - литературата. Искат да разцепят Съюза на писателите, така както разцепиха Синода, партиите, сега съда, както всичко искат да нацепят, за да не остане в тая държава нищо яко и здраво. Затова се съгласих да стана и председател на СБП. Не защото не ми се пише, а защото бих искал да помогна да не съсипят и тази крепост на българщината.

- Искате да кажете, че отново борбата е за съзнанието на българина?

- Да, това е най-ожесточената борба, която се води сега. Защото ние нямаме нефт, за да воюват за него, нямаме и въглища - изкопахме ги, колкото имаше, след някоя година и горите ще досечем. Тогава за какво да ни завоюват, след като нямат икономически изгоди. Затова вече борбата е за съзнанието, за душата, за това какъв си, как се чувстваш.

Вземи му на човека гордостта, заличи от съзнанието му българското самочувствие, смачкай му фасона и оттук нататък можеш да правиш с него каквото искаш. Такъв човек няма кураж за нищо. Пък и най-лесно се манипулира човек, който има съзнание на космополит, т.е. този, който няма родина, а всеки кът от света би могъл да се превърне в негова родина, ако той поиска. Само че това никъде по света на практика не става и никога няма да стане. Това е още по-голяма химера, отколкото е комунизмът.

- Вие винаги сте ценили идеалите и идеалистите, но и зад комунизма и фашизма стоят идеали. Кое ги опошлява?

- Хората. Те проектират върху идеите своите най-лоши качества. А иначе кой бяга от демокрацията, кой бяга от свободата, сам да избира задачите си. Но всичко зависи от човека, който прилага демокрацията. Ако той е един гангстер, маскиран мошеник, подкупен човек, може да очерни живота на цял един народ. Затова аз не вярвам нито на една дума от предизборните манифести.

- Но дали пък самите принципи на демокрацията не създават условия за изкривявания, за безсъвестни апетити и искания?

- Има при нея такъв момент, тя има този недостатък. Отчита го и такъв лидер на демокрацията като Чърчил, който е казал, че това е едно гадно управление, но не е измислено по-хубаво от него. Тя дава свобода, която се превръща автоматично в свободия, а от нея по-тежко, мръсно и по-опасно нещо няма за една държава, както е сега при нас. Сегашният хаос се дължи точно на тази извъртяна демокрация, на демагогията.

- Като председател на СБП, ще съдействате ли за приемането на един закон за опазване на българския език, подобен на френския?

- Изготвихме такъв закон по подобие на френския, защото французите дадоха пример на Европа, че езиците трябва да се защитават. Той вече е внесен в съответната комисия при НС и си чака своето време (б.а.- досега са внасяни десетки подобни закони, но нито един не е приет). Мисля, че следващият парламент ще го приеме.

- Доста често изразявате и тревогата си за българското образование…

- Да, защото това, което сега кроят на българското образование, т.е. Световната банка да поеме надзора му, ще го свърши. Те ще подбират и учебниците, и програмите, и всичко останало.

- Но нали ще дават и парите…

- Какви пари дават. Един път дават, два пъти вземат. Предвидили са над 40 млн. долара, 2/3 от които отиват за техните специалисти, консултанти, а останалите ще отидат за подкупване на нашите чиновници, за тези, които ще узаконят тяхното управление.

- Те държат и за тестовата система на оценяване, това не е ли добре?

- Цяла Европа изостави тази система, та ние ли сега ще я прилагаме. Като е нещо добро, що не я въведат във Франция, която е по-културна държава от Америка. Там признават старата, класическата система с изпитните оценки. Тестовият способ е в някаква степен механичен. Той не дава никакви гаранции, че хората излизат от училището с широк кръгозор. По-скоро са с тясно специализирана насоченост, като машините.

- Тук, на тези хора, можем да противопоставим нашите широко скроени родопчани…

- Да, такива са родопчаните, защото са планинци, защото тук се е извършвал един хилядолетен естествен подбор на породата хора. На тия планински зъбери при суша, глад, градушки умните са оцелявали, глупавите са загивали. И така, лека-полека, те стават особено елитна раса.

- Вие на този корен ли дължите своята жизненост, енергия, своя дух, своето творчество?

- Много е възможно, никой не знае. Това, което аз знам за себе си, е, че моята генетична програма е  била готова, дадена е много преди моето раждане и това, което имам, е дадено от десетки прадядовци. Каквото засукано имам в моята природа и като здраве, и като мисъл, е от тях. Едно от големите ми предимства е това, че съм се родил именно в Родопите, именно в Балкана.

- Както обикновено, те преживяват доста трудно, какво бихте казали на прекрасните обитатели на Родопа?

- Да не бързат да я напускат, да не бързат да се изселват и да не търсят по-лесния, по-сладкия, мекия живот в града. Вгражданяването, урбанизацията, това е оня голям казан, в който се сварява човешкото живо месо. Моралът, доколкото го има, изчезва. Хората забравят да си кажат "добър ден", макар че живеят в една кооперация. Преди хиляди години хората са се поздравявали по-учтиво. Това сега е едно варваризиране.

Макар че думите ми може да звучат като утопия, защото хората се увълчиха на сладък живот. Консумативната стихия ги носи и влачи и тя няма край. Всеки иска да пие водка, да сложи крак върху крак, да седне на тротоара. Сега на кино, после на купон - това сега е идеалът на младежта. Е, това е, което ще ни види сметката.

- А има ли изход?

- Има, и аз го виждам в едно разумно държавно управление, което ще промени възпитанието на младежта чрез училището и учителите. Да се почне оттам, откъдето са започвали всички големи реформатори. А не като започнем да си продаваме образованието и да го даваме в ръцете на по-неграмотни от нас, каквито са американците. Вместо това, трябва да си върнем старата усъвършенствана система от 1937-1938 година, от която младите хора излизаха родолюбци, обичаха България. И такива хора са готови да жертват нещо от себе си за нея.

Интервю на Лияна Фероли

Предстоящи събития

Мисъл на деня