Николай Лилиев: три стихотворения за любовта
От HighViewArt
Николай Лилиев (1885 - 1960) е един от най-известните български поети и драматурзи. Прекрасната му лирика се свързва с върха и залеза на българския символизъм.
"Николай Лилиев е може би най-чистият, най-завършеният български лирик, ако имаме предвид красотата на задушевното звучене и голямата изисканост на стихотворната техника." - Юлиан Вучков, из книгата "Върхове в историята на българската литература"
HighViewArt.com подбра три любими любовни стихотворения от Николай Лилиев:
Кому се усмихваш, любов…
Кому се усмихваш, любов?
Сред тия замислени степи
мечтите ни вече са слепи,
словата ни гаснат без зов.
Зловещо поглеждат към нас
настръхнали вълци, мъглите,
нечути заглъхват молбите,
отронени в мрака без глас.
Под ниския бронзов покров
посрещат ни голите клони,
и злобна вихрушка ни гони.
Кому се отдаваш, любов?
***
Защо ми вдъхна...
ЗАЩО ми вдъхна тоя чуден дар,
пред всеки поглед сам да се разтварям,
като ненужна жертва да изграям
на любовта пред вечния олтар;
сърцето ми да бъде нежен съд
на цъфнали надежди и копнежи
и в своята самотност да бележи
измамите всред земния си път?
Защо ми даде тия светлини,
да ме обливат с острия си блясък
и да разкриват сънния захлас
на дните ми, отплиснали вълни,
събудени от делничния крясък
на земното, в което чезна аз?
***
Пламват нежни, пламват бели…
ПЛАМВАТ нежни, пламват бели, пламват милвани вълни,
в моята душа изплели път към звездни висини.
Виждам първата си пролет, виждам първия си блян,
от ръце, които молят, в люлки сребърни люлян.
И трепти любов златиста, чиста като първи сняг,
в моята душа лъчиста възвисила светъл стяг.
Ти ела, недей ме чака сам-сама в пустинен път,
капки огнени сред мрака, мойте жалби ще заспят.
Ти ела за свидни жъртви в тия приказни страни
и желанията мъртви с бледни устни целуни!
Чуй, звъни заключен лебед сред здрачени брегове,
всеотдайно тебе, тебе моята душа зове.
Моята душа безгрешна бди край тъмните липи,
възродена ще те срещне и смирена ще заспи.
И пред морните ни взори, чужди за безсмъртен грях,
вечността ще се разтвори сред море от звезден прах.
