цветно

Нищо общо с циганското лято

Снимка: Tomasz Marciniak / Pixabay.com

Днес е шейсет и осми август. Така е, така е, не е грешка! Термометърът на крайбрежната алея показва трийсет и три градуса, а той е точен.

Само онлайн календарът нещо е сбъркан, че е изписал "Добър ден, днес е седми октомври."

Какъв седми октомври, по кои географски ширини в северното полукълбо на седми октомври си натопил крака до колене в морето, а бебета по памперси ровят с лопатки пясъка на плажа

Зарежи го тоя онлайн календар и си преброй стриктно дните след трийсет и първи август – да, точно шейсет и осми е!

Ще кажете "циганско лято". Друг път! Питайте Минчо Празников да ви каже – то започва след Димитровден, двайсет и шести октомври, характеризира се със затопляне след предходно застудяване и продължава четиридесет дни.

Обаче "онзи" календар отбелязва едва седми, а, както разбрахме, другият, точният, твърди, че е още август. По-нататък спорът е излишен.

Та така. Без да се разправяме излишно за времето, си продължаваме разходката по пясъка. Крайбрежните капанчета все още не са запечатани, както правят след финала на сезона.

Нещо повече – съвсем не страдат от липса на посетители. Даже на любимото на по-младите плажно барче котаракът Чарлз все още стои кацнал на бар столчето до касовия апарат и посреща с безразличие ласките на прииждащите за по биричка.

Дървената люлка на пясъка все още е пълна с деца, упорито опитващи се да се наранят на летящата й пейка, докато лежерните им татковци ги наблюдават бегло от бара с гледка към плажа.

Трета седмица поред онази атрактивно заоблена дама отдъхва на шезлонг ей там, а аз плаша благоверния, че ако не ме слуша, ще го дам на нея.

Той опитва да сключи сделка с мен за някоя от девойките, потънали в шарените пуфове под плажните чадъри, ала аз му соча здравите татуирани момчета край тях.

А в залива сърфисти опитват да вдигнат тежките си платна, но уви – даже вятърът е августовски и задачата им се оказва с повишена трудност.

Снимка в нюзфийда и под нея "теква река". Скрийншот на градусите на въздуха в столицата като че ли е най-удовлетворяващ – тринайсет.

Там октомври е почнал, така разбирам. Е, ми аз какво да направя – на морето времето тече по друг начин! Заядливо от моя страна, но...

Та така. Циганското лято още не е дошло – дори статистически. А и не ми се вярва да дойде – не изглежда истинското като да си е затръгвало.

Ще стане пак както миналата, че и по-миналата година – до средата на ноември ще си ходим по сако и риза.

Твърде топло ли ви е? Ами не знам какво да ви кажа... освен да отскочите до вътрешността на страната, там климатът си е нормален, температурите са по-ниски и календарът има само трийсетина дни в месеца.

Само да не кажете после, че искате обратно на морето!

Мисъл на деня