цветно

Носете си усмивките - истинските

Снимка: chermitove / Pixabay.com

Вече не вярвам на усмивките от новите ленти. Изкуствените пози ми намигат като летен дъжд от синьо небе. Толкова еднакви и допълващи се, че сякаш образуват един пъзел от щастливо запечатан спомен.

Вече не се усмихваме на някого или на нещо, а на тройните камери, които се оглеждат в очите ни и търсят ефекта на разкрасяването. Изкушаващо е да се оглеждаш в светлината на техниката.

Ставаш красив, секси, магнетичен, мистериозен, забавен, какъвто пожелаеш. С лека замазка на бръчките, винтидж ефект и много наситени цветове вече си част от пъзела.

Щастието се превърна в имагинерна величина. Ако не си го показал, значи не съществува. Любовта започна да се измерва с броя "лайкове", които сме "събрали", с желанието да демонстрираме усмивки и безоблачни отношения.

Застиваме в най-фотогеничната си поза, хванали здраво рамото на човека до себе си, за да покажем на света, че го има и е до нас, а когато мигът отмине, пускаме тази илюзия и настървено прекарваме часове в избор на най-добрия кадър.

Подготвяме го за явяване в конкурс за най-щастлива двойка. Искаме да ни определят, да ни завидят, да натрием носовете на тези, които са ни "изпуснали" и на онези, които не са запечатвали любовта ни с усмивка.

Толкова силно искаме да се докоснем до любовта, че проектираме друга реалност в кадри, които преживяваме като истински, а забравяме да живеем. Толкова сме се вкопчили в желанието да споделяме всичко с външния свят, че забравяме за това, което се случва вътре в нас.

От всичките воайори и свидетели на стъпките, които правим, забравяме накъде сме тръгнали. И никога не стигаме до така търсеното щастие. Защото то не е в перфектната снимка на перфектното място с перфектния човек, нито в сърчицата, които се раздават безхаберно.

Щастие е да спреш да се правиш на щастлив и да търсиш идеално пасващото парченце от пъзела. Щастие е да прегърнеш рамото на човека до себе си, когато камерите не са наоколо, да излезете на разходка и да си говорите с часове, забравили за света около вас.

Щастие е да не се интересуваш от кадрираното ежедневие на околните, а само от това какво се случва в душите на най-любимите ти хора. Щастие е да погледнеш право в очите залеза и да му се усмихнеш, не през обектива, а през зеницата на кристалния си поглед.

Щастие е да започнеш да се включваш в живите предавания на собствените си преживявания, а не да ги наблюдаваш на запис. Щастие е да храниш душата си с мечти и планове, а не с обърнати нагоре палци.

От толкова изпратени сърчица забравихме как да говорим на сърцето си. А то е там и чака да му обърнем внимание. Наблюдава бездарното представление на егото и мълчаливо се усмихва на наивността ни.

Чака да го направим щастливо и да спрем с този житейски ексхибиционизъм. Чака да осъзнаем, че щастието обича тишината, а нещастието иска да бъде прегърнато от любими ръце, които ще изтрият сълзите му, ще притъпят болката му.

Чака да спрем да плетем паяжини за тълпата от "фенове" и да се приберем у дома под топлата завивка, където телефоните са изключени, а усмивките са истински.

Мисъл на деня