цветно

Нов език

Pixabay

Не знам как издържаш. Ни мен, нито себе си. Трудно ми е да си представя. Понякога те гледам, докато чистиш някакъв дребен детайл, като пастата ми за зъби по мивката и кичур коса щурмува очите ти. Стискаш парцала като душата ми и движиш задника си под фона на бийт, който ти напомня на плажно парти през юни, мохито и престъпния ни смях по улиците, дразнещ руски бабички.

Не съм от тези дето бягат, но някак съм. Не когато ми писне, а когато затихна и ни един вик не прорязва ушите ти. Тези, дето получават каквото искат като тръшкащо се дете в магазин напипват най-меката ти кожа и надежда, знаят колко понасяш.

Може и да съм обичал преди теб, спомням си, връщам се и пак пролазвам на нокти в същия живот, изтощен, с пресъхнало тяло. Пресрещам те в отбивката, целувам те и всичко започва. Може и да ме счупиш там, където няма да зарасне за месец, но май никой от нас няма избор. Ще измислят диагноза и пробият дупки в мозъците ни да се озовем нови в чист свят, в който щастието няма цена и сълзите не давят и въздигат едновременно.

Предлагам да си спретнем състезание кой ще каже собствената си шега, без да се задави от смях и гордост, че е гениална брънка от вселената. И той, и шегата и радостта, която пищи от крайниците ми, докато те стискам. Не знам какво говоря, най-добре да не ме слушаш. По-добре да те ядосам и унищожа, за да знам, че ще останеш. Въпреки или не знам. Предпочитам да чувствам и да те нападна, знаейки че нямам сили да те убия, нито повече власт от муха на прозореца, фалшива сянка в тъмното и предало се сърце. Затова се правя, че ще изтрезнея.

Любимите ми филми са тези, в които героинята страда повече от героя, защото го обича колкото себе си. Не се разбирам съвсем, старая се. Колкото по-дълбоко те разбирам, толкова повече се страхувам, че ще спра да дишам. Май не сме се срещнали, защото трябва, телата ни си пасват, ще се носим на гръб и чакаме до преумора. Нито щото знаеш как да ме нараниш с три думи. Или под един ъгъл слънцето разтваря кожата и съмненията ми. Иска ми се да знам защо те обичам, но не знам. Земляните не са посмяли да измислят език, в който нещо подобно да се впише. Но ти знаеш, повече от мен. Затова си спомни.

 

 

Мисъл на деня